Чуй всички приказки

Веднъж имало един човек на име Моджуд. Той живеел в голям град, където заемал пост на дребен чиновник и по всичко изглеждало, че ще свърши дните си като инспектор по мерките и теглилките.
Веднъж, докато се разхождал в градината, обкръжаващ старинно здание близо до дома му, пред него се явил Хидр, тайнственият наставник на суфите, облечен в трептящо зелено. Хидр казал: "Човек с блестящи перспективи! Остави работата си и ела след три дни да се срещнем на брега на реката." След това изчезнал.
Моджуд развълнуван отишъл при началника си и му казал, че трябва да напусне. Скоро всички в града чули за това и започнали да говорят: "Бедният Моджуд! Той е полудял."
Но тъй като имало много кандидати за мястото му.
скоро всички забравили за него.
В уреченото време Моджуд се срещнал с Хидр. който му казал: "Скъсай дрехите си и се хвърли в потока. Може би някой ще те спаси."
Моджуд така и направил, макар че бил удивен – онзи да не е полудял. Той умеел да плува и затова не потънал, но плувал дълго време, докато един рибар не го изтеглил на лодката си с думите: "Глупав човек! Течението е много силно. Какво се опитваш да направиш?" Моджуд отговорил: "И аз не знам." "Ти си луд – казал рибарят, – но аз ще те взема в своята тръстикова колиба, ей на онзи бряг, и ще видим какво може да се направи за теб."
Когато разбрал, че Моджуд е грамотен, той започнал да се учи на четмо и писмо. В замяна Моджуд получавал храна и помагал на рибаря в работата му. След няколко месеца Хидр отново се явил, този път в краката на постелята на Моджуд и казал: "Ставай веднага и остави този рибар! Ще се погрижат за теб."
Моджуд незабавно напуснал колибата, облякъл се като рибар и учуден от случващото се, излязъл на пътя. На разсъмване видял селянин на магаре, тръгнал към пазара. "Работа ли търсиш? – попитал селянинът. – Трябва ми човек, който да ми помогне да донесе обратно покупките." Моджуд го последвал. Той работил за селянина около две години и през това време научил много за селското стопанство, но почти нищо друго.
Веднъж по обяд, когато той тъпчел вълна в денкове, Хидр му се явил и казал: "Остави тази работа, иди в град Мосул и използвай спестяванията си, за да станеш търговец на кожи." Моджуд се подчинил. В Мосул той се прочул като търговец на кожи и нито веднъж не видял Хидр, докато в течение на три години усърдно се занимавал с търговията си. Той спестил достатъчно голяма сума пари и вече мислел за покупка на къща, когато му се явил Хидр и казал: "Дай ми парите си, махни се от този град и иди в далечния Самарканд и работи там при бакалина."
Моджуд така и направил. Скоро той започнал да проявява несъмнени признаци на просветление. Лекувал болни, помагал на партньора си в магазина в свободното си време и познанията му в тайнственото ставали все по-дълбоки и по-дълбоки. Духовни лица, философи и други го посещавали и питали "При кого сте учили?" "Трудно е да се каже – отговарял Моджуд. Учениците му го питали: " Как започнахте кариерата си?" Той казвал: "Като дребен чиновник." "И вие сте се отказали от това, за да се посветите на самоукротяването?" "Не, просто се отказах от това." Те не го разбирали. При него идвали хора, за да запишат историята на живота му. "Какъв сте бил през живота си?" – питали те. Моджуд отговарял: "Скочих в реката, после започнах да живея като рибар, след това посред нощ си тръгнах от тръстиковата колиба. След това станах помощ. ник на един селянин. Докато тъпчех вълна в денкове, се промених и тръгнах за Мосул, където станах търговец на кожи. Там спестих малко пари, но ги оставих. След това отидох в Самарканд, където работех при бакалията. Това е мястото, където се намирам сега."
"Но това необяснимо поведение не хвърля светлина на вашите таланти и забележителни постъпки" – казвали биографите. "Така е" – отговарял Моджуд.
Затова биографите съчинили за Моджуд забележителна и вълнуваща история. Та нали Всеки светец трябва да има своя история и тази история да съответства на апетитите на слушателите, а не на реалността на живота.

Веднъж попитали Настрадин Ходжа колко звезди има на небето. Той отговорил:
-Този въпрос ме интересува отдавна. Но аз мисля, че той може да бъде решен само в случай че сам се кача на небето и преброя звездите. Но тук изникват две препятствия. Ако започна да ги броя през деня, се боя, че многото работа и тълпата зяпачи ще ми попречат. Остава да се кача нощем и да се заема с преброяването на звездите. Това обаче е опасно, защото не знам ще мога ли да намеря на небето свещ или лампа, а в нощната тъма е невъзможно да се броят звезди.
Ето тези две препятствия ми пречат да реша въпроса, колко са звездите на небето.

Един човек, спасявайки се от еднорог, който го гонел, стигнал до края на пропаст, където растяло дърво. Като се качил на него, той решил, че е в безопасност, но като погледнал надолу, видял, че две мишки са започнали да гризат дървото, за чиито клони се е хванал. Погледнал още по-надолу и видял на дъното на пропастта змия, отворила своята паст и готвеща се да го изяде. В това безизходно положение той започнал да се оглежда настрани и видял, че от едно клонче на дървото капе мед. Като забравил за опасността на своето положение, се устремил към тези сладки капки.

Вървели трима странници. В навечерието на съботата тримата се наговорили и скрили парите, които имали. В полунощ единият от тях станал и като взел парите, ги скрил на друго място. Накрая на деня странниците отишли да вземат парите и като не ги намерили, започнали да се обвиняват един друг в кражба. Решили да отидат на съд при Соломон.
Като изслушал техния разказ, Соломон им предложил да дойдат на другия ден за решение. А той самият започнал да измисля начин, по който да открие крадеца, като го застави сам да се издаде. Когато страниците се явили в съда, Соломон се обърнал към тях със следните думи:
– Чувал съм за вас, че сте хора просветени, мъдри и опитни в спорните дела и ви моля да отсъдите в дело, с което се обърна към мен един цар.
В страната на този цар расли в съседство юноша и девойка. Те се влюбили един в друг и юношата казал на момичето: "Закълни ми се, че няма да станеш ничия жена, докато аз не дам своето съгласие." Момичето се заклело. След известно време го сгодили за друг. След венчавката, когато младите останали насаме, невестата казала на младоженеца: "Не мога да стана твоя жена дотогава, докато не отида при първия си годеник, на когото съм се заклела, и докато не получа неговото съгласие за това."
Като дошла при първия си годеник, тя казала: "Вземи голям откуп в сребро и злато и ми разреши да стана жена на този, за когото ме венчаха." "Тъй като остана вярна на клетвата си – отговорил той, – аз няма да взема никакъв откуп. Върви, ти си свободна." А на младия мъж, който бил там казал: "Радвай се на съдбата си в този свят."
По обратния път ги нападнали разбойници. Сред разбойниците имало един старец, който, недоволен от заграбените пари и украшения, поискал любовни ласки от младата жена. "Позволи ми – помолила тя, обръщайки се към разбойника, – да разкажа за един случай от живота си." И тя разказала историята на първия й годеж и за това, как са постъпили двамата й годеници. "Помисли -добавила тя в заключение, – този юноша, който имаше всички права над мене, преодоля своята страст и не ме докосна. Ти, като стар човек, още повече би следвало да обуздаеш себе си. Вземи всичкото това сребро и злато, само пусни мен и мъжа ми."
Като изслушал разказа й, разбойникът вдигнал очи към небето и дълбоко разкаян за това, което той, стоящият на ръба на гроба, е имал намерение да направи, не само пуснал младата двойка на свобода, но върнал и всичките пари и скъпоценности до последния петак.
– Царят – добавил Соломон, – в страната на когото се случило това, ме пита, кой от замесените в това заслужава висша похвала? И ето, сега аз ви моля да ми помогнете да отсъдя в това дело.
– Господарю – отговорил един от странниците, – според мен висша похвала заслужава невестата, останала вярна на своята клетва.
Вторият казал:
– За висша похвала е достоен младият мъж, който е успял да устои на изкушението и не я е докоснал, преди първият годеник да я освободи от клетвата й.
– Какво е това! – възкликнал третият. – Най-много се учудвам на разбойника. Помислете само. Не стига че не пипнал пленницата, парите, но и всичките пари, кой-то му били в ръцете, върнал обратно!..
И казал цар Соломон:
– Този последният с такъв възторг говори за парите, коигпо даже не е виждал, а само е слушал за тях. Как би постъпил той с тези, които са се оказали в ръцете му ?

Живял някога един владетел, който убивал закупчиците на краденото, а крадците пускал на свобода. Всички се жалвали, че това е несправедливо. Тогава владетелят събрал народа на площада, докарал там плъхове и сложил пред тях храна. Плъховете вземали храната и я отнасяли в дупките си. На следващия ден владетелят отново събрал народа на площада, довел плъховете, сложил храна пред тях, а дупките им запушил. Плъховете взимали храната, влачели я към дупките си, видели, че дупките са запушени и върнали храната обратно.

Дервишът Салах Юнус веднъж разказвал, че е присъствал, когато на един, който обичал да спори и се канел да стане учен, било позволено да говори пред учителя си Бурханудин необмислени и непочувствани неща.
Бурханудин нищо не отговорил. Когато човекът си отишъл, учителят казал на Юнус:
– Няма да го видим повече, тъй като той остана с Впечатлението, че не съм способен да отговоря на предизвикателството му и следователно ще отиде някъде другаде.
-А не е ли това – попитал Юнус учителя – средство, което използвате, за да се избавите от хора, които ви досаждат?
-Това не е средство -отговорил Бурханудин. -Това е начин, с помощта на който аз давам на човека това, което той иска. Той иска някого, с когото да може да дискутира и да спори. Аз отказвам да бъда този човек и това го кара да търси друг дори по-усилено. Така той ще търси и ще намери някой любител на споровете. Каквото и да стане, ние ще помогнем купувачът и продавачът да се срещнат. Ако не мога да помогна на този човек да намери това, което предлагам, поне мога да му помогна да намери това, което желае.

Веднъж попитали Настрадин Ходжа: „Слушай, ти поне малко си учен човек, разреши нашето недоумение. Кажи колко е голям светът. Колко аршина има в него?“

Веднъж ученикът на Конфуций Дзи Гун срещнал старец градинар. Последният в това време работел в своята градина: вадел вода от кладенеца за поливане и я носел в гърне. Дзи Гун посъветвал градинаря да използва водна помпа, а той му отговорил:
– Знам от своя учител, че този, който използва механизми, ще прави всичко механично. А този, който действа механично, ще има механично сърце. Ако в гърдите бие механично сърце, тогава първичната чистота ще бъде изгубена. А когато е изгубена първичната чистота, жизненият път няма да бъде в покой…
Ти си от тези, които в този свят търгуват със слава. Нима си забравил за духа си и си презрял тялото си? Ти не умееш да управляваш самия себе си – какво остава да подреждаш света! Върви си и не ми пречи да работя!

Поданиците на една държава избрали нов крал и го короновали според своите правила. Направили те на краля нова корона и искали да я украсят със скъпоценни камъни, но нямало човек, владеещ това изкуство до съвършенство – всички майстори се боели да се захванат с това, да не би да развалят короната. Накрая се намерил занаятчия, който казал, че се наема за един месец да свърши работата.
Дали му короната и ето че той цял месец мислил как да подреди и да закрепи скъпоценните камъни. Но от страх да не я развали, не се докосвал до нея, докато не наближил последният ден. Два дни преди крайния срок той най-накрая се решил да се захване за работа. Ръцете му обаче се разтреперили и той изпуснал короната. Тогава извикал едно малко момче, което и понятие си нямало какво е това кралска корона, и му показал какво да прави. А той самият така се вълнувал, че даже излязъл, за да не гледа какво ще става. Момчето обаче свършило работата както трябва и закрепило скъпоценните камъни на короната по най-добрия начин.

Един човек имал двама сина. За да им даде познание за Бога, той ги изпратил при наставник. След няколко години те се върнали у дома и приветствали баща си. Той побързал да узнае какво са научили и попитал по-големия: "Скъпи синко, ти си изучавал всички писания и философски системи, кажи ми на какво прилича Бог?" Големият син се опитал да опише Абсолюта, Брахмана, като цитирал различни места от Ведите.
Като се обърнал след това към другия си син, бащата му задал същия въпрос. По-малкият не отговорил с думи, той останал неподвижен и мълчаливо се стремял да се слее с Бога. Тогава бащата възкликнал: "Скъпо мое дете, ти си се приближил до постигането на Брахман. Твоето мълчание е по-добър отговор от стотици стихове от Ведите, защото Бог не може да бъде описан с думи."