Чуй всички приказки

Двама души горещо спорили какъв цвят е хамелеонът.
Единият казвал: "Хамелеонът на тази палма е червен." А другият възразявал: "Грешиш, не червен, син е." Чувстаики, че не могат да разрешат спора, те отишли при трети, който живеел под същата тази палма и бил наблюдавал всички изменения на цвета на хамелеона. "Не е ли вярно – попитал единият, – че хамелеонът, който живее на това дърво, е червен?" Онзи отговорил: "Да, абсолютно вярно." Тогава другият спорещ попитал: "Чуйте се какво говорите: че нали хамелеонът е син?" А човекът, живеещ под дървото, пак казал: "Да, абсолютно вярно." Той знаел, че хамелеонът е същество, което постоянно сменя цвета си и затова и в двата случая отговорил "да", потвърждавайки и двете противоречиви твърдения.

Веднъж съседът видял, че Настрадин търси нещо, лазейки на колене.
– Какво загуби, Ходжа?
– Ключът си – отговорил Настрадин.
След няколко минути съседът отново попитал:
– А къде го загуби? -У дома.
– Тогава защо го търсиш тук?
– Защото тук е по-светло.

Лао Дзъ всеки ден ходел рано сутрин на разходка. Придружавал го съседът му, но той знаел, че Лао Дзъ е човеК на мълчанието. Така че в течение на много години той го съпровождал в сутрешните разходки, но никога нищо не казвал. Веднъж на гости му бил човек, който също поискал да отиде на разходка с Лао Дзъ. Съседът казал:
"Не казвай нищо, тъй като Лао Дзъ иска да живее непосредствено. Нищо не казвай!"
Те излезли, а утрото било толкова прекрасно, толкова тихо, пеели птици. По навик гостът казал "Колко е прекрасно!" Само това и нищо друго за едночасовата разходка, но Лао Дзъ го погледнал, все едно е извършил грях.
Като се върнал у дома, на влизане Лао Дзъ казал на съседа си: "Никога повече не идвай! И никога не води още някого! Този човек изглежда много разговорлив. Утрото беше прекрасно, то беше толкова тихо. Този човек развали всичко."

Веднъж в едно прекрасно утро Настрадин Ходжа вървял към къщи. Изведнъж му дошла идеята, че може да съкрати пътя, като свие от прашния друм и мине през гората.
– Отличен ден, ден на щастливите търсения! – възкликнал Настрадин, като завил към зората.
Преди да успее да се огледа, се оказал на дъното на замаскирана вълча яма.
– Добре че тръгнах по краткия път – помислил си Ходжа, лежейки на земята. – Ако сред тази красота е възможно да се случи такава неприятност, то на прашния и ужасно скучен път можеше кой знае какво да се стане.

Живели в едно село лентяй и незаконороден. Трудно им било сред връстниците им и изобщо сред хората, които ги познавали. Всички издевателствали над тях, обиждали ги и просто не им давали да живеят спокойно. И ето че веднъж незаконороденият предложил на лентяя да заминат някъде, където никой не ги познава. Помислили те, помислили и рушили да отидат в друго село, по-далече от това, в което са израснали. Речено – сторено.
Минало известно време. Незаконороденият станал уважаван човек на новото място, тъй като се трудил, без да подгъва крак, бил добър и отзивчив човек. Лентяят пак станал бяла врана и всички, които не ги домързявало, му се подигравали, както в предишното село.

Веднъж един дзенучител казал на маймуната: "Знам със сигурност, че ти разбираш езика, на който говоря, но се опитваш да скриеш това от мен. Моето проникване в същността на нещата ми говори за това."
Маймуната отговорила: "Да, господарю. Но моля ви не казвайте това на никого, защото аз няма да говоря с никой друг освен с вас. Всеки звяр прекрасно разбира вашия език, но нито едно животно не иска да го поробите в робство. Ако някое от животните проговори, веднага ще го заставят да върши някаква работа!"

Един суфистки учител обяснил как е бил разобличен лъжесуфият:
– Истинският суфи изпратил един от учениците си да му служи. Ученикът денонощно обслужвал самозванеца, угаждайки му и в най-малката дреболия. В края на краищата всеки започнал да забелязва колко се харесват на измамника тези знаци на внимание. И хората го напускали, докато не останал съвсем сам.
Един от слушателите на този разказ си казал: "Каква прекрасна идея! Да ида и аз да направя същото."
Той отишъл там, където можел да намери лъжесветец, и изразил страстно желание да стане негов ученик. След три години благодарение на безграничната му преданост около него се били събрали стотици ученици. Те си мислели: "Този мъдрец трябва наистина да е велик човек, след като е успял да вдъхне такава лоялност и преданост на своя ученик."
Затова този експериментатор се върнал при суфия, от когото чул разказа, и му обяснил какво е станало.
– Човек не може да разчита на твоите разкази – казал той, – защото, когато се опитах да приложа един от тях на практика, резултатът беше напълно противоположен.
Уви – отговорил суфият, – в твоя опит да употребиш суфистките методи има само един неправилен момент – ти не си суфи.

Мравката пропълзяла веднъж до планината от захар. Тя не осъзнавала колко е висока планината пред нея, но изяла малко парченце захар и понесла към къщи в уста друео малко парченце.
По пътя си мислела: "Следващия път вкъщи ще занеса цялата планина."
Такива са мислите на слабите умове. Те мислят, че са опознали Абсолюта, не разбирайки, че Брахман е над постиженията на ума и мисълта.

Двама мореплаватели претърпели корабокрушение и били изхвърлени на пустинен остров. И двамата едва не загинали от глад и ужас, защото смятали, че завинаги са откъснати от света. Подбрал ги кораб. И на острова бил построен здрав фар. Същите мореплаватели останали при фара, за да служат за спасението на загиващите. Сега настроението им се изменило. Те били щастливи, давайки спасителна светлина и без да се чувстват откъснати от света. Значи съзнанието за общуването със света и ползата за другите напълно преобразява хората. Общото дело е залог за успех.

Някой разбрал, че Нили дава на учениците си не само упражнения, музика и зрелища, но поощрява четенето на книги и събрания в екзотични места. Един критик казал на мъдреца:
– Аз вече забравих отколко години вие се борете против подобен фалш и повърхностност! Сега откривам, че вие самите използвате това в своето така наречено учение. Прекратете незабавно тази практика или ми я обяснете!
 Нили отговорил:
– Не съм длъжен нито да се отказвам от нея, нито да я обяснявам, но с радост ще ви разкажа за нея. Аз давам упражнения на хората, които могат да разберат за какво са те. Повечето не разбират това и приличат на човек, който е дошъл в кръчмата и се е влюбил в кръчмарката, вместо да яде супа. Хората неправилно възприемат музиката, затова аз ги лишавам от музика дотогава, докато не започнат да извличат полза от нея, а не да се забавляват с нея. Докато не разберат за какво е необходима музиката, те я използват подобно на хората, които стоплят ръцете си на огъня, на който може да се приготви нещо за ядене. Що се отнася до заобикалящата обстановка, то определени нейни видове се култивират от естети, които по този начин лишават сами себе си от по-нататъшна ценност и учат другите да се спират, преди да са постигнали нещо, което наистина си струва. Те са подобни на хора, които, тръгнали на поклонение, могат да мислят само за броя направени крачки.
Що се отнася до упражненията, не бих могъл да ги давам на някого, вместо да му позволя да чете книга, докато той не усвои, че има нещо по-дълбоко от повърхността. Когато вдишваш аромата на плода, не бива да се забравя, че той е тук, за да бъде изяден. Никой не протестира срещу вдишването на аромата, но най-вероятно ще умре, ако престане да се храни.