Чуй всички приказки

У- чителю, благослови ни! – започнали да молят учениците.
-Да бъде волята Божия – произнесъл равинът Иоханан. – Нека страхът пред Бога да бъде така силен у вас, както и страха пред хората!
– И това е достатъчно, Учителю?
– О, само да даде Бог! Вие знаете – извършващият престъпление повтаря едно: "Само никой да не забележи направеното от мен!"

На един кораб пътувал продавач на маймуни. В свободното си време той ги научил да подражават на това, как моряците спускали платната.
Но започнала буря, моряците се хвърлили да събират платната. Маймуните обаче, тъй като знаели само как да ги спускат, минавали след тях и изпъвали въжетата. Корабът загинал, защото учителят предвидил само ясно време.
Така казал Буда, обновителят на лотоса на живота.

Веднъж един глупак хапнал сурови сусамови семена и решил, че не са вкусни. Той ги опържил, опитал ги-харесали му.
Помислил си: "А не е ли по-добре да се садят пържени семена? Тогава те ще пораснат направо вкусни."
Той опържил семената и ги посадил. Но те не покълнали.

Веднъж Ено дошъл в храма на Фа Син в провинция Гуан. Той видял как няколко монаси спорят, събрани около веещ се флаг. Един от тях казал:
– Флагът е неодушевен предмет и нищо друго, а вятърът го кара да се люшка.
На това друг монах възразил:
– И флагът, и вятърът са неодушевени предмети, а люшкането като цяло е невъзможно.
Третият протестирал:
"Люшкането е предизвикано от определено съчетание на причини и следствия.
Четвъртият предложил следната версия:
– В края на краищата няма люшкащ се флаг, това е просто вятърът, който се движи от само себе си.
Спорът се разгорял, но Ено го прекъснал със забележката:
– Не вятърът, не флагът, разумът ви се люшка.

И… ето че излязъл сеячът.
И когато сеел, едно семе паднало до пътя, и долетели птици и го изкълвали.
Друго паднало на каменисто място, където нямало много земя, и бързо покълнало, защото почвата не била дълбока. Когато слънцето изгряло, увехнало и тъй като нямало корени – изсъхнало.
Друго паднало в тръните, прораснало, но тръните го задушили.
Друго паднало на добра земя и донесло плод; едно сто пъти повече, друго – шестдесет, а трето – тридесет.

Три години Зуся и Елимелек прекарали в странствания. Те искали да разделят участта на Божественото присъствие в изгнание и да обърнат заблудилото се човечество към Бога. Веднъж те нощували в един хан, където имало сватба. Гостите на сватбата се оказали шумни и самонадеяни, като при това вече били изпили твърде много. Като видели задрямалите в ъгъла бедни странници, решили да се позабавляват. Зуся лежал накрая, а Елимелек – до стената. Затова разгорещилите се гости хванали Зуся и започнали да го бутат и бият, а след това напълно измъчен го захвърлили на пода. Самите те след това отишли да танцуват. Елимелек се учудил, че него не го докоснали. Дълбоко в душата си той завиждал на брат си, че е пострадал, а той не е. Затова Елимелек казал:
– Скъпи братко, дай да легна на твоето място, а ти на моето, където ще се наспиш спокойно.
Така те си сменили местата. В това време гостите приключили с танците и у тях се зародило желание да се позабавляват. Отишли и имали намерение да хванат Елимелек. Но един от гостите казал:
– Това не е по правилата! Дайте да окажем чест и на другия!
Затова те измъкнали Зуся от ъгъла и отново го отупали, като нареждали:
– Ето и за теб сватбен подарък!
Когато накрая го оставили на мира, Зуся се засмял и казал на Елимелек:
– Така, скъпи братко. Ако на човек му е съдено да получи удари, той ще ги получи независимо от това, къде се намира.

Учителят е подобен на стопанин на дома. Неговите гости са тези, които се опитват да изучават Пътя. Тези хора никога преди това не са били в дома и зле си представят какво представлява той. Но домът, независимо от това, съществува.
Когато гостите влизат в дома и виждат мястото, предназначено за сядане, те питат какво е това. Отговарят им: "Това е място, където ние седим." Гостите сядат на столовете, без да разбират докрай предназначението на столовете.
Стопанинът развлича гостите, но те продължават да задават въпроси – твърде неуместни. Стопанинът като гостоприемен човек не ги упреква. Гостите искат да знаят например къде и кога ще ядат. Те не могат да разберат това, че никой от тях няма да бъде лишен от внимание, че освен стопанина в къщата има и други хора, които в този момент им приготвят храна, че има и друга стая, където ще ги сложат да седнат и ще им дадат храна.
Тъй като гостите не виждат нито храната, нито приготвянето й, те се смущават, възможно е даже да изпитват съмнения и като цяло се чувстват неловко.
Добрият стопанин, разбиращ състоянието на гостите си, трябва да ги успокои, за да не им попречи нищо в уречения час да се насладят на трапезата.
Сред гостите има и по-съобразителни хора, които по-бързо от другарите си долавят връзките между нещата в дома – те могат да дадат на последните надлежно обяснение. Междувременно стопанинът отговаря на въпросите на гостите в съответствие със способностите на всеки от тях да възприема единството на функциите в дома.
Самото съществуване на дома не е достатъчно. Домът трябва да се приготви за приемането на гостите и присъствието на стопанина в него е необходимо. Някой трябва добросъвестно да изпълнява ролята на стопанин, така че гостуващите да се чувстват непринудено. Нали стопанинът носи отговорност за тях. В началото много от тях не разбират, че са гости, или по-скоро им е неизвестно самото понятие "гост", т.е. какво се изисква от тях в тази им роля и какво може да им даде това.
Опитният гост, който вече знае за домовете и за гостоприемството, се чувства свободно и по този начин започва по-добре да разбира какво представлява домът и много страни от живота в него. Докато гостът още се опитва да постигне същността на дома и да запомни правилата на етикета, вниманието му е твърде погълнато от тези фактори, за да може да забележи, да кажем, красотата, ценността или предназначението на мебелите.

Веднъж на император Чжуан Чжоу му се присънило, че е пеперуда, весело пърхаща пеперуда. Той се наслаждавал от сърце и не осъзнавал, че е Чжоу. Когато се събудил обаче, изведнъж се изненадал, че е Чжоу и не можел за разбере дали на Чжоу му се е присънило, че е пеперуда, или пеперудата сънува, че е Чжоу. Именно това наричат превръщане на нещата – тогава, когато между Чжоу и пеперудата непременно има разлика.

Братът на един свят старец по време на боледуването му сипал в храната му вместо мед ленено масло, което е мноео вредно. Само че старецът не казал нищо. Ядял мълчаливо и първия, и втория път и по никакъв начин не укорил брат си, който му служил. Не казал, че е небрежен и не само че не казал това, но дори и с една думичка не го натъжил. Когато брат му разбрал какво е направил, започнал да скърби с думите: "Аз те убих, аве, и ти положи този грях върху ми, като премълча." А онзи кротко отговорил: "Не скърби, чедо: ако на Бог беше угодно да ям мед, ти щеше да ми сипеш мед."

Веднъж Настрадин Ходжа ядял печено птиче месо. Дошъл негов приятел и помолил да го нагости.
– Братко – казал Ходжа, – извини ме, но това е собственост на жена ми и без разрешение не мога нищо да ти дам.