Чуй всички приказки

Учениците в дзен прекарват с учителя не по-малко от десет години, преди да се решат да учат други. Веднъж Тенно, вече преминал ученичеството и станал учител, дошъл на гости на Нан Ин. Валял дъжд, затова Тенно обул дървени обувки и взел чадър. Като се поздравили, Нан Ин отбелязал:
– Предполагам, че си оставил обувките в коридора.
Бих искал да знам къде е сега чадърът ти, – вдясно от обувките или вляво?
Объркан, Тенно не могъл да отговори веднага. Осъзнал, че не въплъщава дзен във всеки миг. Станал ученик на Нан Ин и се учил още шест години, за да достигне Всеки миг дзен.

Попитали един дзенмайстор: "Какво правихте обикновено преди да станете просветлен?"
Той казал: "Обичайните ми занимания бяха сечене на дърва и носене на вода от кладенеца."
След това го попитали: "А сега, когато сте станал просветлен, какво правите?"
Той отговорил: "Какво повече бих могъл да правя? Сека дърва и нося вода от кладенеца."
Питащият, естествено, бил озадачен. Той попитал: "Каква е разликата тогава? Преди просветлението вие сте правили това и след просветлението правите същото. Къде е разликата?"
Майсторът се засмял и казал: "Голяма е разликата. Преди ми се налагаше да правя всичко това, а сега всичко става естествено. По-рано трябваше да правя усилие: преди да стана просветлен, това беше задължение, което ми се налагаше да изпълнявам, да го правя с нежелание, заставяйки себе си. Правех го, защото ми беше заповядано да го правя. Учителят ми ми заповядваше да сека дърва, затова го правех. Но дълбоко в душата си се ядосвах, макар външно да не казвах нищо.
Сега аз просто сека дърва, защото познавам съпътстващите това занятие красота и радост. Нося вода от кладенеца, защото това е необходимо. Това вече не е задължение, а моята любов. Аз обичам стареца. Застудява се, зимата вече чука на вратата, ще ни трябват дърва. Учителят с всеки ден остарява. Ще му трябва повече топлина. Жилището му трябва добре да се отоплява. Именно заради тази любов аз сека дърва. И заради тази любов нося вода от кладенеца. Сега се появи голяма разлика. Няма нежелание, няма съпротивление. Аз просто откликвам на момента и на текущата необходимост."

Като чул, че един от приятелите му е болен, Настрадин Ходжа отишъл да го види. Трябва да се спомене, че приятелят му бил много хладнокръвен човек. Настрадин го попитал как е състоянието на здравето му.
– Покоси ме заболяване на жлъчката и простуда – казал болният.
На което Настрадин отговорил:
– Що се отнася до жлъчката, нищо не мога да кажа, но е напълно невероятно такъв хладнокръвен човек като теб да го хване простуда.

Попитали Настрадин Ходжа на колко години е. Той отговорил: "На четиридесет."
Оттогава минали десет години и веднъж му задали пак същия въпрос. Ходжа пак отговорил: "На четиридесет." Напомнили му, че преди десет години е бил на четиридесет години и сега назовава същата цифра.
"Истинският човек – отбелязал Настрадин – никога не се отказва от думите си. Както Бог е един, така и думата на човек трябва да е една. И ако след двадесет години ме попиташ, аз безусловно ще ти отговоря по същия начин."

Веднъж Настрадин Ходжа видял странно на вид здание, пред вратите на което седял йога, потънал в размисъл. Ходжа решил, че може да се научи на нещо от тази впечатляваща фигура и подел разговор, като попи¬тал седящия човек кой е той.
– Аз съм йога – казал човекът – и прекарвам времето си в старание да постигна хармония с всичко живо.
-Това е интересно – казал Настрадин, – защото веднъж една риба ме спаси от смърт.
Йогата го помолил да остане с него, като обяснил, че за времето, което е вложил, за да постигне хармония с животинския свят, той още никога не е бил близко до такова общуване, до каквото е стигнал Настрадин.
След няколко дни съвместни размишления йогата помолил Настрадин да му разкаже повече за чудесния му опит с рибата, тъй като "сега ние се познаваме един друг по-добре."
– Сега, като те познавам по-добре, се съмнявам, че ще ти е от полза това, което ще ти разкажа – казал Настрадин.
Йогата настоявал:
– Е, добре – казал Настрадин, – рибата действително ми спаси живота. Веднъж ми се наложи да гладувам и тя ме поддържа жив в продължение на три дни.

Един човек посетил дзендо и попитал настоятеля нa храма:
– Какво е дзен?
Настоятелят на храма долепил пръст до устните си и прошепнал:
– Ние не говорим в стаята за медитации.
Когато последвал настоятеля в библиотеката, той се опитал отново да му зададе същия въпрос. Но настоятелят долепил палец до устните си и казал:
-Тук четем книги в тишина.
Когато отишли в кухнята, настоятелят не дал възможност на посетителя да зададе въпроса си и казал:
-Тук готвим мълчаливо и ядем без разговори.
Когато настоятелят отварял вратата на посетителя и му стискал ръката, той задъхан попитал:
– Така че какво е дзен?

Веднъж при раби от Коцка дошъл негов ученик, за да разкаже за мъките си.
– В Ружина, където учех преди – казал ученикът, всичко беше ясно и просто. Учех се и знаех, че се уча.
Молех се и знаех, че се моля. Тук, в Коцка, всичко се смеси, обърка се. Страдам от това, раби. Объркан съм. Моля ви, помогнете ми, така че да мога спокойно да се уча и да се моля, както преди. Помогнете ми да се избавя от страданията.
Раби го погледнал в очите, пълни със сълзи, и казал:
-А може би твоите сълзи и страдания са по-необходими на Бога, отколкото спокойната молитва и учене?

Настрадин Ходжа всеки ден прекарвал магарето си през границата, натоварено с кошове слама. Тъй като Всички знаели, че той се прехранва с контрабанда, граничарите Всеки път го обискирвали от главата до петите. Претърсвали сламата, потапяли я във вода, от време на време даже я изгаряли. Самият Настрадин междувременно живеел все по-добре и по-добре.
Накрая той се оттеглил и се преселил да живее в друга страна. След много години го срещнал един от митничарите и му рекъл:
– Сега вече няма защо да криеш, Настрадин. Разкажи ми какво прехвърляше през границата, когато не успявахме да те хванем?
– Магарета – отговорил Настрадин.

Повелител попитал мъдреца: "Как да бъдат видени гнездото на измяната и крепостта на верността?"
Мъдрецът посочил тълпа богато облечени ездачи и казал: "Гнездо на измяната."
После посочил самотен пътник и казал: "Крепост на верността, защото нищо няма да измени на самотата."
И от този ден повелителят се обкръжил с вярност.
Веднъж една жена се спряла между изображението на Благословения Буда и Майтрея, като не знаела на кого да поднесе почитанията си. И изображението на Благословения Буда произнесло: "По моя завет почитай бъдещето. Стой в защита на миналото и устреми погледа си към изгрева."

Веднъж един ловец на птици хванал славей и искал да го заколи и изяде. Славеят започнал да моли за пощада.
– Каква полза за теб – казвал той, – ако ме заколиш?
По-добре ме пусни, а аз ще ти дам в замяна три съвета.
Съгласил се ловецът. Славеят му казал:
– Никога не преследвай това, което не можеш да хванеш. Никога не тъгувай за това, което вече се е случило и е минало. И никога не вярвай на неистини.
Ловецът пуснал славея. Славеят поискал да изпита своя освободител – да разбере приел ли е той съветите му.
– Неразумни – казал той. – Какво съкровище изпусна ти. Вътре в мен има скъпоценен камък, голям колкото щраусово яйце.
Натъжил се ловецът на птици от своята небрежност и започнал отново да примамва славея.
– Ела ми на гости – казал той, – а след това аз пак ще те пусна.
Сега вече разбирам – казал славеят – твоята лековерност и безумие: не можеш да ме хванеш в полет, а се опитваш; разкайваш се, че си ме изпуснал – съжаляваш за това, което вече е минало; вярваш, че вътре в мен има щраусово яйце, макар че то е много по-голямо от мен.