Listen to this article

Чуй всички приказки

[jwplayer config=“Widget“ playlistid=“168″]

Основният принцип на светлото

aИмператор Лян У Ди, който бил ученик на Бодхидхарма и усърдно подпомагал разпространението на дзенбудизма в Китай, веднъж попитал патриарха какво е заслужил той с делата си в бъдещите животи.
-Абсолютно нищо – отговорил онзи.
– Какъв е тогава основният принцип на Светото учение?
-То е празно, в него няма нищо свято!
– Кой си ти тогава, който стоиш пред нас?
– Не знам – казал Бодхидхарма.

Овнешка глава

aБащата на малкия Настрадин му дал пари и му заръчал да купи варена овнешка глава. Настрадин купил варена глава, но когато се връщал, изял всичкото месо и сложил пред баща си оглозган овнешки череп.
– Синко, каква странна глава, къде са ушите й? – учудил се бащата.
– Бедният, бил е глух – отговорил Настрадин.
– А къде са очите й?
– Нещастният е бил сляп.
– И кожа ли не е имало по нея?
– Какво да се прави, овенът е бил охтичав.
– Тогава защо похарчи парите и купи тази глава?
Много й бяха хубави зъбите!

Победата на Тимур

aЩе кажа как Тимур е постигнал една от най-големите победи. Той подпалил степта зад войската си и дал хиляди коне на пленниците, за да се спасяват. Те в ужас се понесли към противника и посели страх. След тях се носели ордите на Тимур и по-бързи от огъня размазали неприятеля, като не виждали друг изход.
Неразумният вожд пали пожар зад врага си, но мъдрият пали огън зад своите.
Така, когато вървели първите странници на Азия, те Така, когато вървели първите странници на Азия, те унищожавали мостовете и бродовете зад себе си, за да не им дойде наум да отстъпват.

Повярвай

aВеднъж атеист се разхождал покрай ръба на една пропаст, подхлъзнал се и паднал вътре. Падайки, успял да се хване за клонката на малко дърво, растящо в една цепнатина в скалата. Докато висял на клона, люлеейки се под напора на студения вятър, той разбрал цялата безнадеждност на своето положение: долу се виждали покрити с мъх скални късове, а възможност да се изкачи нагоре не се виждала. Ръцете му, държащи клонката, отслабнали.
"Е – помислил си той, – само Бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в Бога, но това трябва да е било грешка. Какво губя?" Затова призовал: "Боже! Ако съществуваш, спаси ме, и аз ще вярвам в теб!" Не последвал отговор.
Той се обърнал отново: "Моля те, Боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ме спасиш сега, от този миг ще Вярвам в теб."
Изведнъж се раздал велик глас от облаците: "О, не, няма да го направиш! Познавам такива като теб!"
Човекът толкова се учудил, че едва не изпуснал клонката. "Моля те, Боже! Ти грешиш! Аз наистина го мисля! Аз ще вярвам!" "О не, ти няма да го направиш! Всички вие така приказвате!"
Човекът умолявал и убеждавал. Накрая Бог казал: "Е добре. Ще те спася… Пусни клонката." "Да пусна клонката?! – възкликнал човекът. Да не си Мислиш, че съм луд?"

Пример

aНякога, много отдавна, живял дервиш, чиято репутация благодарение на духовното му израстване нараствала от година на година. Веднъж той решил да се ожени. За удивление на всички, които го познавали, си избрал жената с най-отвратителния характер в окръга.
Някакъв странстващ баба, който го посетил скоро след сватбата, не могъл да скрие любопитството си при вида на толкова безгрешен човек, нерядко прекъсван и критикуван от толкова глупава жена. Той помолил стопанина да обясни причината. Дервишът казал: "Братко, когато проникнете зад бариерата на очевидното, много неща ще ви станат ясни. Работата е там, че думите на жена ми не ми позволяват да стана твърде властен. Без нея моето положение на мъдрец можеше да ми завърти главата. Освен това винаги има шанс тя да успее да види, сравнявайки поведението си с моето, че може да смири грубостта си и да осигури своето небесно блаженство."
"Подражаването на мъдрия – това всъщност е практика" – помислил си баба. Той бил дълбоко трогнат от обяснението и щом се добрал до дома си, се оженил за жена с толкова лош характер, колкото успял да намери.
Тя му се карала в присъствието на неговите приятели, роднини и ученици. А спокойствието му само увеличавало нейното презрение и насмешка.
Не се минали и няколко месеца, жената на баба съвсем се побъркала: тя толкова свикнала да се заяжда с хората, без да предизвиква някаква реакция, че веднъж се нахвърлила на една още по-порочна жена, която я убила. Овдовелият баба отново заживял като скиталец и веднъж се оказал близо до дома на дервиша, на когото разказал историята си. Дервишът казал: "Ако вместо прибързано практикуване на полуразбран принцип ме бяхте разпитали, аз бих ви разказал как да осъществите вашия живот. Опитвайки се да направите добро на себе си, вие сте причинили зло на другите."

Противодействие

aРазказват, че някакъв владетел желаел да приведе в действие просветителна, полезна мярка, но навсякъде срещал противодействие. Веднъж той се обърнал към мъдър съветник и онзи попитал: "С всички мерки ли си опитвал да утвърдиш своето предложение?" Като получил утвърдителен отговор, съветникът казал: "Тогава ще се наложи да се издаде закон, забраняващ именно твоите мерки. Ще видиш, че хората ще се устремят към забраненото и ако законът е строг, толкова по-голямо желание ще имат да го престъпят."

Равинът и сапунджията

aВървели веднъж заедно равин и сапунджия.
– Какъв е смисълът от еврейската религия? – попитал сапунджията. – Виж колко беди и страдания има по света! Не помагат нито хилядолетията познание на доброто, истината и справедливостта, нито изучаването на Тора, нито мъдростта на праведниците, нито високите идеали на пророците. Ако нашата вяра наистина е истинска, защо е толкова лошо?
Равинът нищо не отговорил. Те продължили нататък и гледат: дете играе в канавката, цялото в кал, изцапано. И равинът казал:
– Виж това дете. Ти казваш, че сапунът измива калта от хората, а то цялото е в кал. Каква е ползата от сапуна? В света има безкрай много от него, а детето си остава мръсно. Затова те питам – нима сапунът помага?
– Но раби – възразил сапунджията, – сапунът не може да помогне, ако не се използва.
– Вярно! – оживил се равинът. – Същото е и с нашата религия. Тя не помага, ако не се изповядва всеки ден, цял живот!

С дъното нагоре

aНа едно събрание станало дума за упадъка на нравите.
– Ако продължава така, светът ще се обърне с дъното нагоре! – възкликнал един от присъстващите.
Едва свършил, и Настрадин отбелязал:
– Кой знае, а може дъното да се окаже по-добро от върха!

Син на баща си

aНаканил се Настрадин Ходжа да обядва. Известно е, че който обича парите, той обича само парите. Затова Настрадин заповядал на слугата си:
– Поднеси обеда на масата, а след това залости портите и казвай на всички, че ме няма. Не обичам гости!
Чул тези думи синът на Настрадин. А е известно, че често при богат баща синът е нисш по душа. И ето че той казал:
– О, татко! А няма ли да е по-добре, ако слугата първо каже на съседите, че ни няма вкъщи, след това да залости портите и едва след това да поднесе обеда?
Изслушал старият скъпчия младия скръндза, огорчил се и в същото време се зарадвал, засмял се и едновременно заплакал:
– Когато на стари години синът ми откаже да ме нахрани, ще имам едно утешение: съзнанието, че е като мен!

Смъртоносна отрова

aАполоний [Тианский] никога не вземал в ръце непознати предмети. Първо внимателно ги оглеждал, особено ако били старинни. Когато един ученик искал да надене пръстен на пръста си, учителят го предупредил да не слага отровата. Оказало се, че в пръстена е скрита смъртоносна отрова. Аполоний добавил: "Тази отрова е по-малко смъртоносна от отровата на сърцето."