Чуй всички приказки

Няколко пъти Настрадин Ходжа носил у дома дроб. Жена му нагостявала с дроба мил приятел, а вечерта слагала пред Настрадин нещо месено. Веднъж Ходжа казал на жена си: "Слушай, няколко пъти носих дроб вкъщи, но все не успявам да го опитам. Къде се дява той?" "Котката го краде" – отговорила жената.
Тогава Настрадин станал и скрил брадвата в един сандък. "От кого криеш брадвата?" – попитала жена му. «От котката" – отбелязал Ходжа. Жената учудено попитала: "Но защо й е на котката брадва?" На което Настрадин възразил: "Нима този, който краде дроб, който струва всичко на всичко два акча (дребна разменна монета) няма да вземе брадва, която струва четиридесет акча?"

Един човек изучавал езика на животните. Веднъж той се разхождал из селото, когато вниманието му изведнъж било привлечено от някакъв шум. Той видял едно магаре, което отчаяно ревяло, и куче, което го лаело, колкото сили има.
Човекът се приближил и започнал да слуша.
– Ти говориш само за трева и пасища – нареждало кучето, – а когато аз поискам да ти кажа нещо за зайците, това те дразни.
Човекът не могъл да се сдържи повече и се намесил в разговора им:
– Вие бихте могли да стигнете до нещо общо, ако разберете, че полезността на сеното е подобна на полезността на месото.
Животните леко се обърнали към него. Кучето свирепо залаяло, за да заглуши думите му, а магарето така силно го ритнало, че човекът паднал в несвяст.
След това те се върнали към спора си.

Един човек отишъл при велик Учител и казал: "Бих искал да заобичам Боза – покажи ми пътя!" Учителят му отговорил: "Кажи ми първо обичал ли си някого преди?"
Човекът казал: "Светските дела не ме интересуват, любовта и всичко останало. Аз искам да стигна до Бога."
Учителят му отговорил: "Помисли още веднъж обичал ли си поне една жена, поне едно дете, поне някого?"
Човекът отговорил: "Вече ти казах. Аз съм човек на религията, не обикновен мирянин, аз не обичам никого. Покажи ми пътя, как мога да стигна до Бога."
Учителят заридал, сълзи започнали да се стичат по бузите му и отговорил: "Тогава това е невъзможно. Първо трябва да заобичаш някого. Това ще бъде първото стъпало. Ти питаш за последното стъпало, а не си стъпил още на първото!
Иди и заобичай някого!"

Еднокракият Куй завиждал на стоножката, Стоножката завиждала на змията, змията завиждала на вятъра, вятърът завиждал на окото, а окото завиждало на сърцето.
Куй казал на стоножката: 
– Аз се придвижвам, като подскачам на един крак, и света няма нищо по просто от това. На теб ти се налага да преместваш десет хиляди крака. Как ги управляваш?
– Че какво удивително има? – отговорила стоножката. – Нима не си виждал плюещ човек? Когато той плюе от устата му излитат различни капки – големи, малки като капчици на мъгла. Безразборно падат те на земята и е невъзможно да бъдат преброени. Движи ме небесната пружина у мен, а как се придвижвам, на мен самата ми е неизвестно.
Стоножката казала на змията:
-Аз се придвижвам с помощта на много крака, но не мога да се движа толкова бързо като тебе, макар че ти нямаш крака. Защо е така?
– Движи ме небесната пружина у мен – отговорила Змията. – Как мога да изменя това? За какво са ми на мен крака?
Змията казала на вятъра:
– Аз се придвижвам, сгъвайки и изпъвайки гръбнака си, защото имам тяло. Ти с вой се надигаш в Северния океан и все така виейки се носиш към Южния океан, макар че нямаш тяло. Как правиш това?
-Да, аз с вой се надигам в Северния океан и летя към Южния. Но ако някой ме докосне с пръст, ще ме победи, а ако започне да тропа с крака – ще ме смачка. Нека е така, но нали само аз мога за чупя огромни дървета и да разрушавам огромни къщи. Ето така аз превръщам множество малки непобеди в една голяма победа. Само истинският мъдрец е способен да бъде велик победител!

Суфисткият майстор Джунайд работил с един юноша. Джунайд водел толкова обикновен живот, че трябвало човек да е много проницателен, за да разбере, че до него стои просветлен. Той бил абсолютно обикновен във всичко. Юношата, който работел с него, постоянно демонстрирал своята осведоменост и каквото и да правел Джунайд, казвал: "Неправилно. Това трябва да се прави така. Така ще е по-добре." Веднъж Джунайд се засмял и казал: "Млади човече, аз не съм достатъчно млад, за да знам толкова много."

Един човек живеел в къща без прозорци и постоянно се оплаквал, че слънцето никога не надниква в дома му. Веднъж той намерил Настрадин Ходжа и казал:
– Ходжа, ти си умен човек. Домът ми е лишен от слънце. Даже и най-малкият лъч не прониква в стаята. Какво да правя?
Настрадин помислил и казал:
-Добре, а в плевнята слънцето огрява ли?
-Да, грее.
– Тогава – отговорил Ходжа – пренеси дома си там.

Напълнил си Настрадин Ходжа джобовете с праскови и като срещал по пътя си приятели, казвал, сочейки джобовете си: "Който познае какво имам в джоба си, ще му дам най-голямата праскова." "Имаш праскови" – казвали му. Поразен, Ходжа възкликнал: "И кой е този негодник, който ви е казал?"

Веднъж се случило следното. Една жена се съдила с Настрадин Ходжа. Той яростно отричал всичко. Накрая съдията попитал:
– Кажи само едно нещо, Настрадин. Спал ли си с тази жена?
Настрадин отговорил:
– Не, ваша светлост, не съм мигнал.

В кръчмата влязъл монах и казал: "Моят учител ми нареди да известя хората, че човечеството няма да достигне съвършенство дотогава, докато хората, които не са изпитали върху себе си несправедливост, не започ¬нат да се отнасят към нея със същата нетърпимост, както хората, които действително са я изпитали."
Тези думи мигновено поразили всички събрали се. След това Настрадин казал: "А на мен моят учител ми е казвал, че никой не трябва да се отнася нетърпимо към каквото и да е дотогава, докато не се убеди, че предпола¬гаемата несправедливост действително е несправедливост, а не скрито благо!"

Веднъж при Буда дошъл знаменит учен с много въпроси. Буда го изслушал и казал:
– Ще отговоря, но трябва да почакаш една година. Това е моето условие и обещание: след година ще отговоря.
-Добре-съгласил се ученият.
В този момент седящият под едно дърво ученик на Буда се разсмял. На дошлия с въпроси му докривяло.
– Какво става? – попитал ученият. – Той защо се смее?
– Питай него – отговорил Буда.
– На какво се смееш?
– Буда е лъжец, той излъга мен, но аз се смея, защото той и теб ще излъже. Той каза същото и на мен: изчакай една година в мълчание, отхвърли мислите, нека мисли¬те да изчезнат, а след това питай. Но като изчезнат мислите, как смяташ да питаш? Няма да останат никакви въпроси! Ето затова се смея: той те лъже. Ако наистина искаш да питаш, питай сега, иначе никога вече няма да можеш да попиташ.
– Това е моето условие – повторил Буда. – Ако попиташ след година, ще отговоря. Ако не попиташ, няма да отговоря.
След година Буда попитал този човек:
– Е, какво ще кажеш? Останаха ли ти въпроси?
Ученият прихнал да се смее и накрая казал:
разбрах защо тогава се смееше твоят ученик. Въпросите изчезнаха!