Чуй всички приказки

В едно царство принцът полудял и си въобразил, че е петел. Съблякъл се гол, скрил се под масата и живеел там, отказвайки се от царските ястия, сервирани в златни блюда. Той ядял само зърно, приготвено за кокошките. Царят бил отчаян. Той изпращал при сина си най-добрите лекари, най-знаменитите учени – всичко без резултат. Напразни останали и старанията на заклинателите, на монасите, на отшелниците и чудотворците. Й ето че веднъж пред царя се явил неизвестен мъдрец.
– Струва ми се, че мога да изцеря принца – промълвил той. – Позволи ми да опитам.
Царят се съгласил. В този момент за всеобщо удивление мъдрецът захвърлил дрехите, заврял се под масата при принца и започнал да кукурига.
– Кой си ти и какво правиш тук? – възкликнал юношата.
– А ти? – попитал мъдрецът. Ти кой си и какви ги вършиш тук?
– Нима не виждаш? Аз съм петел.
– Хм – учудил се мъдрецът, – странно!
– Какво странно има?
– Нима не виждаш, че и аз съм същият такъв петел като теб?
Те се сприятелили и се заклели никога да не се разделят.
След това мъдрецът се захванал да лекува принца. Той започнал от това, че облякъл риза. Принцът бил изумен:
-Да не си полудял! Забрави ли кой си? Да не си решил да ставаш човек?
– Виж сега – меко възразил мъдрецът, – не бива да се мисли, че петел, облечен като човек, престава да бъде петел.
На принца се наложило да се съгласи. На следващия ден и двамата били облечени. Мъдрецът изпратил да донесат храна от царската кухня.
– Нещастник! Какво правиш? – възкликнал изплашеният принц. – Да не се каниш да ядеш като човек?
Приятелят му разсеял съмненията му:
– Никога недей да мислиш, че докато седи на една маса с човек и разделя трапезата му, петелът престава да бъде петел. Нима на петела е достатъчно да се държи като човек, за да стане човек? В този свят можеш да се държиш като истински човек и въпреки това да останеш себе си, т.е. петел.

В един град живял старец на почтена възраст. Той бил знаменит с мъдростта си, но много беден. Веднъж царят чул за мъдростта на стареца и му съобщил, че иска да го посети у дома му.
– С какво ще нагостим царя? – го попитала жена му. -Та ние нямаме почти нищо у дома.
– Ще донесеш това, което имаш и ще направиш така както ти кажа – отговорил старецът.
Когато дошъл царят, жена му донесла една диня. Стопанинът взел динята в ръка, опипал я с пръсти и казал на жена си:
– Има по-добра диня от тази. Иди и я донеси.
Жената отнесла динята, след това се върнала и в ръцете й отново имало диня. Старецът опипал и нея и й казал да я отнесе и да донесе друга. Жената не казала нищо и веднага направила каквото й рекъл. Този път мъжът й останал доволен. Той нарязал динята и нагостил царя. След беседата, царят се върнал в двореца весел и доволен от гостоприемството, което проявил старецът. Той не знаел, че в дома на стареца имало само една диня…

Ле Юйкоу показвал на Бохун-Несъществуващия своето изкуство на стрелба с лък. Опънал тетивата, поставил на лакътя си бокал с вода, изстрелял стрелата, а след това, без да изчаква, докато тя долети до целпта, изстрелял и втора, и трета. И през цялото това време стоял, без да трепне, като истукан.
-Това е майсторството на стрелба с лък, а не стрелба без стреляне – казал Бохун-Несъществуващия. – А ще можеш ли да стреляш, ако си се изкачил с мен върху скала и си застанал на камък, който надвисва над пропаст, дълбока хиляда мили?
И Несъществуващия се изкачил на висока скала, застанал на камък, надвиснал над пропаст, дълбока хиляда мили, обърнал се и отстъпил назад така, че стъпалата му наполовина се оказали над пропастта, а след това повикал с ръка Ле Юйкоу. Последният, облян в студена пот, паднал на земята и закрил лицето си с ръце.
– При висшия човек – казал Несъществуващия – духът не познава смущение даже ако той се рее високо в небето, спуска се в световната бездна или отлита към отдалечените предели на земята. А на теб сега ти се иска да стиснеш очи от страх. Твоето изкуство не струва много!

Един важен господин помолил дзенучителя Такуан да му каже как трябва да прекарва Времето си. Той усещал, че твърде много е посветил дните си на грижите на учреждението и се опитвал да стои неподвижно, за да извоюва уважението на другите.
Такуан написал осем китайски символа и ги дал на човека с думите:
Този ден никога няма да се повтори.
Един миг е по-скъп от съкровища.
Този ден няма да дойде отново.
Всяка минута е безценно съкровище

Жената на Настрадин Ходжа му била сърдита. Затова сложила пред него гореща супа, без да го предупреди.
Тя обаче също била гладна и когато супата била готова, отпила голяма глътка. От болка очите й тутакси се насълзили, но тя отново не казала нищо, надявайки се, че Ходжа ще се изгори.
– Какво е станало, скъпа? – попитал Настрадин.
– Спомних си за бедната ми стара майчица. Докато беше жива, тя много харесваше тази супа.
В този момент Настрадин също напълнил устата си с изгарящата течност и по бузите му потекли сълзи. -Ти плачеш, Настрадин?
– Да, плача при мисълта, че твоята бедна стара майчица умря, като забрави да те вземе със себе си!

Една нощ Настрадин Ходжа видял на лунна светлина че в градината му стои някакъв внушителен човек, величествено протегнал ръце. Той събудил жена си и казал: "Донеси ми по-скоро лъка и стрелите!" Той бързо изопнал тетивата и призовавайки името Божие, пуснал стрелата. Стрелата попаднала точно В корема. "Да, с нас не бива да се шегуват! – гордо казал Ходжа. – Сега да го оставим на мира, а до сутринта той ще се погърчи-погърчи и ще предаде Богу дух."
След това Настрадин се прибрал вкъщи, залостил здраво вратата и легнал да спи. На сутринта, като слязъл в градината, гледа, през нощта е стрелял в собствената си туника, която предния ден жена му била изп¬рала и проснала на простора, за да изсъхне до сутринта. Стрелата била разкъсала туниката точно в областта на пъпа. Ходжа паднал ничком и започнал да се моли на висок глас: "Благодарение на Господа, хиляди благодарности за Божията милост! "Какво се е случило? – удивила се жена му. – Обясни ми причината за твоите словоизлияния." "Ех ти, чудачка – отбелязал Настрадин, -нима не виждаш къде е попаднала стрелата: тя е пробила туниката на самия пъп и е излязла навън, а туниката се е разкъсала. Ако аз в този момент бях в туниката, какво щеше да стане с мен?"

Юан – царят на Сун, поискал да има у дома си картина. При него дошли всички придворни художници и застанали пред трона, държейки в ръце ритуални таблици, облизвайки четките и разбърквайки туша. Още толкова останали пред вратата на залата. Един художник дошъл със закъснение, забързано влязъл в залата, взел табличка, но не застанал редом с другите, а веднага тръгнал към покоите си. Царят изпратил човек след него и той видял, че художникът свалил дрехите си и седял гол с разкрачени крака на пода.
– Ето това е истински художник! – възкликнал царят.
– На него трябва да се възложи работата.

Ученик се обърнал към учителя с дълъг списък от качества, изисквани за преуспяване. Той тъжно казал: "Учителю, не мога да овладея тези качества."
Учителят попитал: "Нима всичките?"
Ученикът предложил: "Струва ми се, че не съм усвоил нито едно качество."
Учителят го ободрил: "Не е голяма беда, ако чувстваш, че всички необходими качества не са усвоени от теб. По-зле е, ако ти се струва, че ги владееш всичките."

Веднъж Исус Христос преминавал през едно селище. Събрала се голяма тълпа от недоволни хора, които, като го обкръжили, започнали да го ругаят. Исус Христос стоял и се усмихвал. Един човек, наблюдаващ ставащото се, приближил до Исус Христос и попитал защо той се държи така. Исус Христос отговорил: "Всеки дава това, което има в кесията си."

Веднъж Настрадин Ходжа казал на жена си:
– Иди и донеси малко сирене. То укрепва стомаха и възбужда апетита.
– Ние нямаме сирене у дома – отговорила жената.
– Много добре, сиренето разстройва стомаха и отпуска венците – казал Ходжа.
Жената учудена попитала:
– Кое от тези двете противоположни твърдения е правилно?
– Ако у дома има сирене – тогава първото, ако няма – второто – отговорил Настрадин Ходжа.