Чуй всички приказки

На един беден човек се родило дете и той поканил дядо Господ да му стане кръстник. Дошъл той, кръстил детето и го благословил с дълъг живот. Селото било в планината – тревата растяла много хубава, пълна с всякакви лековити билки, та Господ поръчал да му направят плевник, където да си събира сеното.
Синът пораснал, избрал си хубава и работна девойка за жена и както му е ред поканили дядо Господ за кум на сватбата. Той пак приел и седнал начело на трапезата. Хапнал, пийнал, благословил младите с многобройна челяд и си отишъл.
Същата зима се случила много студена и снежна. Храната за добитъка свършила, та щял да умре от глад. Младоженецът отишъл да Божията плевня и откраднал малко от сламата. Сложил я в кошове натоварил ги на кобилата си и тръгнал за вкъщи. В тъмнината не забелязал, че дъната на кошовете изпаднали и сламата започнала да пада по пътя. Докато стигне в двора си и в двата коша не останало нищо.
Господ забелязал, че сламата му е намаляла с два коша и изпратил един ангел на земята. По нападалата слама той лесно намерил къщата на крадеца.
– Бре, човече, може ли така? – попитал ангелът. – Защо не си поиска от Господа, ами го окраде?
А човекът излъгал:
– Не съм аз, ангеле, честна дума.. 
Тогава Господ казал:
– Нека се запали тази слама и никога да не гасне!
Тя веднага се запалила и светнала като път, който водел право при крадеца. Господ вдигнал този път на небето, за да се вижда от всички и да се знае, че всяко нещо, което извърши човекът – добро или лошо, винаги излиза наяве.
Хората нарекли съзвездието Кумова слама. По средата му има тъмни петна – това са стъпките на кобилата, която носела продънените кошове.

Един човек си направил цървули, пък му дожаляло, че кучето ходи босо и ушил едни и за него. Веднъж – било лятно време – цървулите много изсъхнали от жегата и се спекли. Кучето седнало до една рекичка, свалило ги от краката си и ги натопило във водата малко да омекнат. А после позадрямало.
Заекът минавал оттам и видял цървулите. Застанал пред тях, огледал ги, почудил се, а после ги извадил, изцедил им водата и ги обул. Взел да пристъпва напред-назад, за да види как се ходи с цървули.
Точно тогава кучето се събудило и погнало заека, а той хукнал през полето.
Оттогава кучето все гони заека, за да си вземе цървулите. Заекът стъпва полека, но кучето го усеща по миризмата и го погва. Като се случи да хване заек, кучето не може да му събуе цървулите, защото са залепнали за краката на заека. Нали били мокри, а после изсъхнали и се свили. Заекът не успял да ги събуе и си останал с цървули.
И днес крачетата на малките зайчета отдолу не са гладки, ами са космати. Това е така, защото се раждат с цървули.

Трима архата неотклонно молили Буда да им позволи да изпитат чудо. Буда поставил всеки от тях в тъмна стая и ги заключил. След дълго време Благословения ги извикал и попитал за видяното от тях. Всеки разказал различни видения.
Буда казал: "Сега трябва да се съгласите, че чудесата не са полезни, тъй като вие не сте усетили главното чудо. Защото сте могли да усетите битието извън зримото и това усещане е могло да ви насочи извън пределите на земята. Но вие сте продължили да осъзнавате себе си, седящи на земята и вашите мисли са притегляли към земята вълните на стихиите. Набъбването на стихийните облаци предизвика сътресения в различни страни. Вие разрушихте скали и унищожихте с ураган кораби.
Ето, ти си видял червен звяр с огнена корона, но огънят, извлечен от теб от бездната, подпали домовете на беззащитни – иди и помогни!
Ти си видял гущер в облика на дева, ти застави вълните да отнесат рибарските лодки – побързай да помогнеш!
Ето, ти си видял летящ орел и ураганът отнесе реколтата на трудещите се – иди и ги възмезди!
Къде е ползата от вас, архати? Сова в хралупата си би прекарала времето си по-полезно. Или се трудите с пот на лицето на земята, или в минута на уединение се Възвисявате над земята. Но безсмисленото възмущение на стихиите нека да не бъде занимание на мъдрия!"
Истина е, перо, паднало от крилото на малка птичка, предизвиква гръм в далечни светове. Вдишвайки въздух, ние се приобщаваме към всички светове.
Мъдрият върви от земята нагоре, защото световете ще разкрият един на друг своята мъдрост.

Конфуций бил много обезпокоен от Лао Дзъ и неговото учение. Веднъж той отишъл да се види с него. Бил по-възрастен от Лао Дзъ и очаквал той да се държи със съответното уважение. Но Лао Дзъ седял, когато Конфуций влязъл. Даже не се надигнал за приветствие, не казал "Седнете". Изобщо не му обърнал внимание. Конфуций освирепял: "Що за Учител е това?!" И попитал:
– Вие какво, не признавате ли правилата на добрия тон?
Лао Дзъ отговорил:
– Ако ви се иска да седнете, сядайте. Ако искате да стоите, стойте. Кой съм аз, та да ви говоря какво да правите? Това е вашият живот. Аз не се меся.
Конфуций бил потресен. Опитал се да поведе разговор за висшия човек. Лао Дзъ се разсмял:
– Никога не съм виждал нещо висше или нисше. Човекът си е човек, както дървото си е дърво. Всички участват в едно и също съществуване. Няма някой, който да е по-високо или по-ниско. Всичко това са глупости и безсмислица.

По време на продължително пътешествие Настрадин Ходжа, за да не се загуби в кервана, завързал за пояса си тиква и така продължил. При едно от спиранията, за да нощуват, един шегаджия отвързал полека тиквата и я завързал на себе си. Когато на сутринта Ходжа видял пред себе си човек, на чийто пояс била завързана тиква, той объркано казал: "Аз съм ето този човек, а аз самият кой съм?"

Чжуан Дзи ловил риба в реката и владетелят Чу изпратил при него двама свои сановници с послание. В посланието се казвало:
– Искам да ви възложа бремето на държавните дела.
Чжуан Дзи, без да изпуска въдицата от ръцете си и без да му мигне окото, отговорил:
– Чувал съм, че в Чу има свещена костенурка, която умряла преди три хиляди години. Владетелят я увил в тънка коприна, скрил я в ковчеже, а ковчежето поставил в храма на предците си. Какво би предпочела тази Костенурка: да бъде мъртва, но да се прекланят пред костите й, или да е жива даже ако й се наложи да влачи опашката си в калта?
И двамата сановници отговорили:
~ Разбира се, тя би предпочела да е жива даже ако й се напожи да си влачи опашката в калта.
– Махайте се! – възкликнал Чжуан Дзи. – Аз също ще си влача опашката в калта!

Един богаташ оставил прекрасната си градина под охраната на сиркара (старшия слуга). Когато идвали посетители, за да разгледат градината, сиркарът им оказвал всякакво внимание. Той им показвал най-красивите части на градината с разкошни плодни дръвчета, цветя, дворци, езера и казвал: "Ето, господа, нашите дървета манго, ето нашето езеро. Нали е самата истина, че нашите цветя са толкова прекрасни? Ето я най-добрата гостна в къщата, обърнете внимание на разкошните мебели и на удивителната живопис, творение на най-добрите художници – всичко това ни принадлежи."
И същият този сиркар може да се провини с нещо и господарят му да го уволни по всяко време със заповед незабавно да напусне градината. И тогава той няма да има време даже да си събере нещата и да вземе поне нещо със себе си. Такова е нещастното положение на хората, които демонстрират, че разполагат с вещи, които не им принадлежат.

Веднъж Настрадин Ходжа казал на жена си:
– С всеки изминат ден все повече и повече се учудвам на целесъобразността, с която е устроен светът – изглежда, все едно е направено в полза на човека.
– Какво именно имаш предвид?
– Да вземем например камилите. Как мислиш, защо те нямат крила?
– Нямам представа.
– Добре, тогава си представи, че на камилите им по¬раснат крила. Тогава те биха могли постоянно да нарушават покоя ни, като кацат на покривите на къщите и ни плюят отгоре.

Духът на тъмнината си мислел: "Как още по-здраво да привържа човечеството към земята? Нека бъдат съхранени обичаите и навиците, нищо не прикрепя така човечеството към обичайните картинки.
Но това средство е годно само за масата. Много по-опасна е самотата, в нея просветлява съзнанието и се изграждат нови конструкции.
Трябва да се ограничат часовете самота. Хората не трябва да остават сами. Ще ги снабдя с отражение и нека да привикват към своя облик."
Слугите на тъмнината донесли на хората огледало.

Ученик попитал учителя: "Посочи ми как да приложа учението в живота?"
Учителят посъветвал: "Като за начало стани малко по-добър. Не считай добротата за свръхестествен дар. Нека тя да бъде почва за твоето огнище, на нея да разпалваш огън и на тази почва пламъкът няма да е парещ."