Чуй всички приказки

Настрадин Ходжа потропал веднъж в три часа сутринта на чужда врата. Той бил абсолютно пиян. Домакинът отворил прозореца, погледнал надолу и казал: "Настрадин, много пъти съм ти казвал, че това не е онази врата. Това не твоята врата. Иди си у дома и тропай там."
Настрадин погледнал нагоре и казал: "Сигурен ли си? Може би ти гледаш от неправилния прозорец? Откъде знаеш?"

Веднъж китайският император изпратил посланици при Хаким Санаи. Поначало Санаи отказал да сподели своята мъдрост. След дълги обсъждания обаче той се съгласил да представи някои учения. Изпратил и запечатано писмо на императора. То съдържало обяснението на тези учения.
Ученията се състояли от дванайсет твърдения, шест сопи, три бродирани тюбетейки и един гравиран камък. Императорът предал предметите на своите учени, като им дал три години, за да изследват посланието.
Когато срокът наближил, станало ясно, че по този въпрос учените са написали книги, критикувайки се един друг, основали са секти и школи за тълкуване и са намерили най-разнообразно приложение на тези странности – от предмети за украса до средства за гадаене, от обекти на поклонение до оръдия за телесно наказание.
Императорът прочел писмото на Хаким. В него се описвали всички събития. След това било разкрито истинското предназначение на тези предмети и твърдения. Накрая се казвало: "Но тъй като информацията за истинското значение на тези предмети е била предадена и не е получена, то аудиторията не е подготвена за тях. Следователно задължително ги използва неправилно: предаването плюс съгласието не са равни на разбиране.
По този начин това писмо представлява отговор на първоначалния въпрос – защо изглеждаше така, все едно се съпротивлявам да предам моите тайни на най-учените хора на земята. Аз не се съпротивлявах – аз бях неспособен."

Веднъж раби Ицхак Леви забелязачовек, който забързано тичал по улицата.
– Защо бягаш така? – го попитал той. – Търся си препитание – отговорил онзи.
– А откъде знаеш – продължил да пита раби, – че препитанието бяга отпред така, че човек трябва да го гони? Може би то е зад гърба ти. И ти трябва само да застанеш намясто и да почакаш, докато то не дойде. А ти бягаш от него.

При един хасидски майстор дошъл човек и попитал: "Какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Учителят отговорил: "Излез и постой там," А навън валял дъжд. Човекът се зачудил: "Как може това да ми помогне? Но кой знае, всичко е възможно…" Той излязъл от къщата и застанал там, а дъждът валял ли, валял. Човекът напълно се измокрил, водата проникнала под дрехите му. След десет минути той се върнал и казал: "Постоях там, какво да правя сега?"
Цадикът го попитал: "Какво се случи? Когато стояхте там, беше ли ви дадено някакво откритие?"
Човекът отговорил: "Откритие? Аз просто си мислех, че изглеждам като глупак!"
Майсторът казал: "Това е велико откритие! Това е началото на мъдростта! Сега можете да започнете. Вие сте на правилния път. Ако знаете, че сте глупак, то промяната вече е започнала."

Великата чистота попитала Безкрайността: "Вие знаете ли пътя?" "Не, не го знам" – отговорила Безкрайността След това Великата Чистота задала същия въпрос на Неправенето, а Неправенето й казало: "Аз знам пътя.”
"А твоето знание има ли число?" – попитала Великата Чистота. "Да, има." "И какво е това число?" "Моето знание за пътя може да въздигне и може да унижи, може да свърже и може да разедини. Ето как може да се брои благодарение на моето знание."
Великата Чистота попитала за тези думи Безначал-ното: "Кой е прав: Безкрайността, която не знаеше, или Неправенето, което знаеше?" "Незнанието е дълбоко, знанието е повърхностно – отговорило Безначалното. – Да не знаеш, това е вътрешно, да знаеш, това е външно." Тук Великата Чистота въздъхнала и казала: "Значи ние знаем благодарение на незнанието! А не знаем заради знанието! А кой знае знанието, което не знае?" "Пътят не може да бъде чут. Ако чуваме нещо, значи това не е пътят. За пътя нищо не може да бъде казано, а ако ка¬жат нещо за него, значи това не е пътят. Който е постигнал Безформеното, което дава форма на формите, той знае, че на пътя не може да бъде дадено име." И Безначалното казало още: "Да отговаряш на въпроси за пътя, значи да не знаеш пътя. А питащия за пътя никога не е чувал за него. Няма смисъл да се пита за пътя, а ако попиташ, няма да получиш отговор. Да питаш за недостъпното, означава да питаш напразно. Да отговориш там, където не може да има отговор, означава да загубиш вътрешното. Този, който е загубил вътрешното и пита напразно, не вижда Вселената около себе си, а вътре в себе си – не забелязва Великото Начало. Затова той никога няма да се качи по-високо от планините Кун лун и няма да може да странства във Великата Празнота."

Някакъв човек се разболял и се обърнал към лекар за помощ. Докторът го прегледал, след което му написал рецепта. Болният твърдо вярвал на своя лекар. Върнал се вкъщи и в стаята, в червения ъгъл, поставил красив портрет или статуя на лекаря. След това седнал и изразил своята почит пред портрета или статуята. Три пъти се покланял, поставял в подножието цветя и за¬палвал благовония. След това изваждал предписаната му от доктора рецепта и започвал тържествено да чете на глас:
~ Две хапчета сутрин! Две хапчета вечер! Цял ден той продължавал да чете рецептата – и така Цял живот, защото твърдо вярвал в доктора. И все пак Рецептата не му помогнала.
Болният решил, че трябва да разбере повече за тази рецепта. И ето, той отишъл при лекаря и го питал: 
– Защо сте ми предписали това лекарство? Как ще ми помогне то?
Тъй като бил умен човек, докторът му разяснил: – Ето, слушайте. Това е вашата болест, а това – причината й. Ако приемате лекарството, което съм ви предписал, то ще отстрани из корен главната причина за болестта. Когато причината бъде отстранена, болестта ще изчезне от само себе си.
Болният си помислил: "Ах, колко чудесно! Колко е умен моят лекар! Неговите рецепти са толкова полезни!" Отишъл си у дома и започнал да се кара с всички съседи и познати, настоявайки:
– Моят лекар е най-добрият! Всички други доктори са безполезни!
И какво получава той с тези доводи? Той може да продължи да се сражава цял живот, но това изобщо няма да му помогне. Ако започне да пие лекарството обаче, този човек може да се освободи от болестта си, от нещастието си. Едва тогава лекарството ще му помогне.
Всеки свободен човек е подобен на лекаря. От състрадание той пише рецепта, дава съвети на хората, разказва им как може да се избавят от страданията си. Ако у хората се породи вяра у този човек, те превръщат рецептата му в свещено писание и започват да се карат с останалите вери, утвърждавайки, че учението на основателя на тяхната религия е най-висше. Никой обаче не се замисля за това, докато практикува учението, да изпие предписаното лекарство, за да излекува болестта. Вярата в лекаря е полезна, ако поощрява следването на съветите му. Разбирането на действието на лекарството също е благотворно, ако поощрява болния да приема лекарствата. Но без действителен прием на лекарство болестта не може да се излекува. Вие сами трябва да изпиете лекарството.

Веднъж Вишна се въплътил в див глиган и унищожавал демоните. След като ги унищожил, той не пожелал да се върне на небето, а поискал да води живот на глиган. Да има деца и да бъде щастлив с тях.
Боговете си мислели: "Какво се е случило с Бога, че не се връща?" Те отишли при Шива и започнали да го молят да убеди Вишна да се върне на небето. Шива отишъл при Вишна и започнал да го уговаря, но бог Вишна бил зает със своите малки глиганчета и не му обръщал никакво внимание. Тогава Шива пробол тялото на глигана с тризъбеца си и освободил Вишна от властта на себезалъгването. Като напуснал тялото на глигана, Вишна се разсмял на всичко, което се случило с него и се върнал в своята небесна обител. Това е силата на майя!

Веднъж казали на един цар, че смиреният човек ще бъде възнаграден. Облякъл се царят във вехти дрехи, преместил се да живее от двореца в колиба и се кланял на всеки. Когато изяснил за себе си своите истински чувства, осъзнал, че много се гордее с това, което прави. Оказало се, че е станал много по-малко смирен, отколкото бил преди. И тогава съветникът му му казал:
– Обличай се като цар, живей като цар и нека хората да те почитат, но бъди смирен в сърцето си.

Имало един собственик на къща, който посадил лозе, оградил го с ограда, изкопал кладенец, построил кула и като го дал на лозарите, заминал. Когато дошло време да се берат плодовете, той изпратил слугите си при лозарите да приберат реколтата.
Лозарите, като хванали слугите му, единия набили, другия убили, а третия пребили с камъни.
Стопанинът изпратил нови слуги, много повече отпреди. И с тях постъпили по същия начин.
Накрая изпратил сина си, като си казал:
– Ще се засрамят от сина ми.
Но лозарите, като видели сина на господаря, си казали: "Това е наследникът. Да го убием и да завладеем наследството му."
И като го хванали, извели го извън лозето и го убили.
И така, като дойде собственикът на лозето, какво ще направи с тези лозари?
Ще предаде злодеите на зла смърт, а лозето – на други лозари, които ще му предават плодовете навреме.

Веднъж попитали Бодхидхарма: "Кого можем да наречем съобразителен ученик и кого – глупав ученик?"
Бодхидхарма отговорил: "Съобразителният ученик не е привързан към думите на учителя, той използва своя собствен опит, за да намери истината. Глупавият ученик разчита на това, че до него постепенно ще достигне разбирането благодарение на думите на учителя. Учителят има два вида ученици. Едните слушат думите на учителя, без да се вкопчват в материалното или нематериалното, без да се привързват към формата и към отсъствието на форма, без да мислят за живото и неживото – това са съобразителните ученици. Други, които жадуват разбиране, натрупвайки знания и смесвайки доброто и злото – това са глупави ученици. Съобразителният ученик разбира мигновено: той не използва нисшия ум, когато слуша учението, но и не следва ума на мъдрия, той трансцедентира и мъдростта и невежеството."