Чуй всички приказки

Един жител на царството Сун за три години изрязал от нефрит за своята държава лист на дървото чу, толкова съвършен – с всяко ръбче и стъбълце, с жилите и власинките, толкова сложен и блестящ, че не можел да бъде отличен от истинските листа на дървото чу даже смесен с тях. Заради майсторството му този човек получил държавна издръжка.
Като чул за това, учителят Ли Дзи казал: 
– Ако небето и земята, пораждайки нещата, създаваха за три години едно листо, то растенията с листа Щяха да са много малко. Затова мъдрият човек разчита не на знания и умения, а на естествения процес на развитие.

Една вечер, козато Шичири Кодзюн четял сутри на глас, при него влязъл грабител с остър меч и казал: "Портмонето или живота!" Шичири му казал: "Не ми пречи.
Парите са ей там, В сандъка." И продължил да чете.
Скоро той спрял и помолил: "Слушай, не вземай всичко. Утре трябва да си платя данъците."
Като взел почти всички пари, неканеният гост се приготвил да си ходи. "Поблагодари, когато получаваш подарък", – добавил Шичири. Онзи благодарил и изчезнал.
След няколко дни хванали грабителя и покрай останалото той си признал за нападението на Шичири. Извикан в съда, Шичири заявил: "Този човек не е грабител, във всеки случай поне що се отнася до мен. Аз му дадох парите, а той ми благодари за тях."

Идиот може да бъде наречен обикновеният човек, който е склонен да изтълкува невярно това, което се случва с другите. При това той дава толкова правдоподобни обяснения, че за него и за подобните му светът, в който живеят, изглежда логичен и истински.

Докато пътувал с учениците си, Конфуций видял жена, която ридаела край могила и попитал за причината за скръбта й. "Мъка – отговорила тя, – свекърът ми беше убит тук от тигър, после съпругът ми, а сега и синът ми загина от същата смърт." "Но защо не се преселихте оттук?" "Тукашното правителство не е жестоко." "Ето, виждате ли! – възкликнал учителят. – Запомнете: лошото правителство е по-зле от тигър."

Една маймуна много обичала вишни. Веднъж, докато седяла на едно дърво, видяла на земята вишни с възхитителен вид и се спуснала долу, за да ги докопа. Но вишните лежали в прозрачен стъклен буркан. След няколко неуспешни опита маймуната накрая се досетила да пъхне лапа в гърлото на буркана. Като стиснала една вишна в юмрук, тя се опитала да извади лапата си от съда, но не могла, защото юмрукът й се оказал по-широк от гърлото на съда.
Разбира се, всичко това било направено умишлено и вишните в буркана били капан, поставен от ловец на маймуни, който бил наясно как разсъждават те.
Като чул маймунското скимтене, ловецът излязъл от укритието си. Уплашената маймуна се опитала да избяа. Но ръката й, както предполагал той, се заклещила в съда и тя загубила способността си да се движи бързо.
На всичкото отгоре – а ловецът бил предвидил и това – продължавала да стиска вишната в ръка. По този начин той без затруднение я хванал, след това рязко я ударил по лакътя, от което юмрукът й се разтворил и тя изпуснала вишната.
Маймуната освободила ръката си, но била хваната. Ловецът използвал вишната и съда, но не се лишил нито от едното, нито от другото.

Мохамед и Али срещнали веднъж човек, който, мислейки, че Али го е обидил, започнал да го ругае. Али търпеливо и мълчаливо понасял това доста дълго, но после не се сдържал и започнал да отговаря на ругатните с ругатни. Тогава Мохамед се отдалечил от тях.
Когато Али отново се приближил до Мохамед, той му казал: "Защо ме остави сам да понасям ругатните на този дързък човек?" "Когато този човек те обиждаше, а ти мълчеше – казал Мохамед – аз виждах около теб десет ангела и ангелите му отвръщаха. Но когато ти започна да му отговаряш с ругатни, ангелите те оставиха – отдръпнах се и аз."

В една гора живеел огромен лъв. Животните не можели да се спасят от него. И ето че веднъж те се събрали всички заедно и стискайки шепа зелена трева в зъби, се явили пред своя господар, смирено паднали на колене и се обърнали към царя на животните така: "Смили се, о, царю! Кому е нужно, о, повелителю наш, така напразно да се изтребват всички животни, проявявайки жестокост, грозяща лоши последствия в следващия живот!
Нали това ще привлече двойна беда – и ние ще загинем, и ти ще се лишиш от препитание. Бъдете милостив! А ние, от своя страна, спазвайки определен ред, ще изпращаме на повелителя по едно животно от Всяко племе."
Така и направили. След известно време дошъл редът на заека. Когато всички животни му го съобщили, заекът с раздразнение си помислил: "Да отидеш сам В пастта на самата смърт, това е глупаво! Какво да правя? А между другото има ли невъзможни неща за тези, които са надарени с разум? Трябва да се измисли някаква хитрост и да убием лъва!"
И като си казал така, заекът отишъл при лъва по-късно от часа, в който той обикновено обядвал. Страшно било да го гледаш: гърлото му се било стегнало от глад, очите му от гняв се налели с кръв, муцуната му потръпвала, озъбен, опашката биела по земята.
– Ти сигурно си решил – изръмжал той – че ако силно ме разгневиш, няма да ти отнема живота? Как ли пък не! Можеш вече да се смяташ за мъртъв. Защо толкова закъсня?
– Не по своя воля, о, господарю, пропуснах аз часа за твоята трапеза – отговорил заекът.
– Кой те задържа?
– Лъвът.
Като чул това, лъвът се разтревожил.
– Нима в тази гора, която се намира под защитата на моите лапи, има още един лъв? – попитал той.
– Че как иначе! – отговорил заекът.
Тогава лъвът си помислил: "Струва ли си да го убивам? Нека да ми покаже съперника ми, да го убия и тогава ще го изям." И казал на заека: "Покажи ми къде е този негодник!"
Заекът се усмихнал вътрешно и смело вървейки към Целта си, показал на лъва един дълбок кладенец, иззидан с тухли. Водата в кладенеца била чиста и прозрачна, а разстоянието до нея било два пъти човешки бой. Лъвът не разбрал, че вижда собственото си отражение. Мислите му се били устремили в грешна посока. Той решил, че пред него стои съперник и веднага се хвърлил върху него. Така загубил живота си заради собствената си глупост.

На един човек му изчезнала брадвата. Той заподозрял сина на съседа и започнал да го заглежда: ходи – като човек, откраднал брадва, гледа – като човек, откраднал брадва, говори – като човек, откраднал брадва. С една дума. всяко движение, всеки жест издавал крадеца в него.
Но скоро след това човекът започнал да копае в долината и си наме бил брадв ата. На следващия ден той отново погледнал сина на своя съсед: нито по жестовете си, нито с движенията си той приличал на крадец.

Някога един богаташ дал пари на слугата си и го проводил при друг човек да купи манго. Богаташът заповядал на слугата:
– Купувай само в случай че плодовете са вкусни и сладки. Човекът веднага взел парите и тръгнал за плодовете. Собственикът на овощната градина казал:
– При мен, на това дърво, всички плодове са хубави, няма нито един лош. Опитай, и ще се убедиш.
Купувачът казал:
– Аз трябва да опитам всеки плод, едва тогава ще мога да ги купя. А ако опитам само един, как ще разбера за останалите?
И той започнал да пробва един след друг плодовете, докато не опитал всичките. После ги взел и отнесъл на господаря си. Като видял нахапаните плодове, богаташът се отвратил и отказал да ги яде. Наложило се да изхвърлят всичко.

Една сутрин съсед помолил Настрадин Ходжа да му даде магарето си. Ходжа промърморил: "Ще ида да попитам магарето. Ако то поиска, ще ти го дам." Влязъл той в къщата, забавил се малко, върнал се и казал: "Говорих с магарето, но то не благоволи, че и добави: "Ако ме дадеш на чужд човек, ще ме бодът с остен, а теб – ще те ругаят, както сварят!"