Чуй всички приказки

Един човек имал засадена в лозето си смокиня и дошъл да търси плодове на нея, но не намерил. И казал на лозаря: "Ето, трета година идвам да търся плодове на тази смокиня, и не намирам. Отсечи я, какъв е смисълът да заема парче земя."
Но лозарят му отговорил: "Господарю! Остави я за тази година, да я прекопая и да й сипя тор. Няма ли да донесе плод? Ако не донесе, догодина ще я отсека."

В една компания всеки разказвал за това, което му се е случило в живота.
-А с теб ставали ли са някакви произшествия? – попитали Настрадин Ходжа.
– Единадесет дни корабът се бори с бурята – започнал да разказва Настрадин, – накрая започна да потъва. Хора, товар – всичко до последния конец потъна. По-страшно събитие не съм преживявал.
– А ти как се спаси! – учудили се всички.
-Аз не бях на този кораб, затова и се спасих! -отговорил Настрадин.

Веднъж един човек приготвил обед и разпратил слугите си да поканят гости. Един от поканените пита изпратения при него слуга:
– Нима твоят господар не намери някой по-добър от теб да изпрати при мен?
На което посланикът отговорил:
– Добрите ги изпратиха при добрите, а мен – при ваша милост.

Дзенмонахът Доген живеел уединено в колиба на края на гората. Веднъж няколко странстващи будистки монаси му се примолили да ги пусне да пренощуват. Когато
се сгрели край огъня, подели разговор за същността на битието, твърдейки, че светът е само илюзия на човешкото съзнание. Като се уморил да слуша бърборенето им, Доген попитал:
– Как смятате, ей онзи камък, вътре или извън съзнанието се намира?
Един монах отговорил с умен вид:
– Разбира се, че вътре.
– Твоята глава трябва да е много тежка – казал му Доген, – след като носиш в съзнанието си такива камъни.

Имало трима трудолюбиви монаси. Единият си избрал да примирява хората, които се карат. Другият – да посещава болни. Третият се оттеглил и се отдал на безмълвие в пустинята. Първият, трудейки се над причините хората да се карат, не могъл да излекува всички и наскърбен отишъл при този, който посещавал болните, но намерил и него отслабнал, без особено старание да изпълнява обета си. Стигнали до взаимно разбирателство и двамата решили да отидат при пустинника, разказали му своята мъка и го помолили да им каже какво добро е сторил той в пустинята. След известно мълчание пустинникът налял вода в чашата и казал:
-Вижте водата.
А водата била толкова мътна, че нищо не се виждало вътре. След известно време той отново казал:
– Погледнете, сега водата се утаи.
Щом я погледнали, видели лицата си като в огледало. Тогава той им казал:
– Така става и с човека, живеещ между хората. От смущение не вижда своите грахове. А когато е безмълвен, особено в пустинята, тогава неговите недостатъци са видими.

Няколко души видели жаба на пътя и я хванали. Те не знаели що за животно е това и докато размишлявали, опитвайки се да познаят, се приближил Настрадин Ходжа.
– Не знаеш ли – попитали те, като му показали жабата, – какво е това?
– Знам – отговорил Ходжа, – това е животно, чиито баща и майка са били също като него.

Ренно, настоятелят на храма Хонгадзи, попитал своя съвременник дзенмайстора Иккю:
– Чувал съм, че вие сте просветлен човек. Това така ли е?
-Аз никога не съм извършвал такава злина-отговорил Иккю.

Настрадин Ходжа за пръв път в живота си попаднал в града. Блуждаейки по улиците, той стигнал до пазара. Първо на очи му се набила бакалията. Ходжа не знаел какво продават там и като влязъл вътре, видял седящ човек и около него дървени подноси със стафиди, праскови,
лешници, фъстъци и всякакви други вкусни неща. Но чо¬векът не ядял от тези лакомства.
Първо Настрадин си помислил: "Сигурно този човек е сляп и не вижда какви вкусни неща са пред него!" Ходжа се приближил и се убедил, че човекът гледа. Но след това, като постоял още малко, си помислил, че сигурно е сляп по рождение – гледа, но не вижда.
За да се убеди, че е прав, той се приближил до бакалина и поднесъл два пръста към очите му. Онзи извикал:
– Какво правиш? Едва не ми извади очите.
Ходжа се учудил:
-Нима виждаш?
-А защо да не виждам? – попитал бакалинът. 
-Ако виждаш, защо тогава не ядеш? 
– Ако хапна, ще си нанеса вреда. Като чул това, Настрадин напълнил цяла шепа стафиди и лешници и започнал да ги лапа бързо.
– Какво правиш? – извикал бакалинът.
– А теб какво ти е? – попитал Настрадин. – Нека вредата бъде за мен.

В стари времена един сановник бил осъден на смърт и му било дадено право на последна дума. Тъмничарят го попитал какво иска да каже. Сановникът се замислил, а след това мълчаливо написал пет йероглифа: „Нарушение, принцип, закон, власт, небе.“
Тъмничарят се учудил и го попитал какво има предвид. Сановникът с дълбоко разкаяние му обяснил:
– Цял живот ми е вървяло. Правех нарушения, предполагайки, че с помощта на властта и парите може да се нарушават принципите и справедливостта. Откъде можех да знам, че ще ме победят именно с помощта на принципите и справедливостта? Някои неща смятах за справедливи, обаче справедливостта е по-ниско от закона и незаконната справедливост не може да устои.
Понякога законът е нищо пред властта и порочните владетели си играят с властта, като се забавляват със законите, променяйки ги произволно. Властта трябва да следва дао и макар че човек може да се задържи известно време с нейна помощ, не е възможно да се рачита на нея цял живот – все пак властта не е нещо повече от небето. Небесната справедливост се яви и аз, колкото и да се стараех, не можах да се скрия от вея. Сега ще умра именно защото получавам възмездие за посетите от мен семена на злото. О, да, възмездие… Досин веднъж помолил учителя си, третия патриарх на дзенбудизма Сосан:
– Моля те, посочи ми пътя към освобождението.
– Кой те е поробил?
-Никой.
-Ако е така – казал учителят, – тогава за какво ти е да търсиш освобождение?

Минувач видял, че Настрадин хвърля пари в езерото и го попитал защо прави това.
Настрадин казал: "Аз пътувах, яздейки магаре. То се подхлъзна и започна да се свлича в посока на това езеро, губейки равновесие и почти падайки. Изглеждаше, че вече нищо не може да ни спаси от падане. Изведнъж една жаба в езерото започна да квака. Това изплаши магарето, то се вдигна на задни крака и по този начин се спаси.
Така че, нима магарето не трябва да получи нищо за това, че ни спаси живота?"