В
лак без гари и спирки, наричат от нас календар,
профучи ли край теб, ти се вече с година по-стар.
ЯНУАРИ е месец студен и затрупан със сняг.
Във шейна се превръща вагонът му в нашия влак.
ФЕВРУАРИ е също покрит със килим снежнобял.
И със снежни човеци вагонът му пълен е цял.
А когато ту мрачен, ту слънчев, при нас дойде МАРТ,
колесница с цветя е готова за пролетен старт.
Но по-шарени стават полята през месец АПРИЛ.
Боже, колко изпъстрен със багри Великденът бил!
Всички честваме буквите в китния празничен МАЙ.
На уроците идва отдавна желаният край.
Месец ЮНИ донася ни летните слънчеви дни.
И туристи обхождат гористите ни планини.
А през ЮЛИ се возим на лодка в дълбоко море.
Не в коритото, мама където килими пере.
Ако в АВГУСТ на плажа сме, Слънчо тъй силно пече,
че лъчите му правят ни с цвят на кафяво мече.
През СЕПТЕМВРИ във класната стая събират ни пак
и звънецът, и пълният с чинове есенен влак.
Щом пристигне ОКТОМВРИ с пазар зеленчуков голям,
зимнина със чували купуваме ние оттам.
На НОЕМВРИ вагонът е пълен със жълти листа.
И е ясно, че зимата скоро ще вземе властта.
А вагонът на месец ДЕКЕМВРИ докара ли мраз,
Дядо Коледа значи отново ще дойде при нас.
Влак без гари и спирки, наричан от нас КАЛЕНДАР.
Профучи ли край теб, ти си вече с година по-стар.