Човекът, който помнел за смъртта

Веднъж един дервиш се качил на кораб, за да тръгне на морско пътешествие. Като го видели на борда на кораба, другите пасажери започнали един след друг да се приближават към него за напътствия. На всички той казвал едно и също: "Помни за смъртта, докато не разбереш какво е това смърт."
Почти никой от пътешествениците не обърнал особено внимание на този съвет.
Скоро се надигнала свирепа буря. Матросите, а заедно с тях и останалите люде, паднали на колене и умолявали Бога да спаси кораба. Всички стенели от ужас, смятайки се вече за загинали, и в изстъпление очаквали помощ свише.
През цялото време дервишът стоял спокойно, замислено, по никакъв начин не реагирайки на суетнята и на случващото се наоколо.
Накрая вълните утихнали, морето и небето се успокоили. Като дошли на себе си, пасажерите осъзнали колко безметежен е бил дервишът сред всеобщия ужас. "Нима не осъзнахте по време на бурята, че само дъските ви делят от смъртта?" – попитал един от тях.
"О да, разбира се – отговорил дервишът, – аз знаех, че в открито море винаги е така, но още на сушата често размишлявах за това, че в обикновения живот сред най-злободневните събития преградата, която ни отделя от смъртта, е още по-несигурна."