Чий беше този изстрел

Панаирът бил в разгара си и старшите ученици на Настрадин го попитали ще им позволи ли заедно с приятелите си да го посетят.
– Разбира се – казал Настрадин, – та това е идеална
Възможност за продължаване на практическото обучение.
Той се отправил направо към стрелбището, едно от Най-привлекателните места на пазара: тук давали голяма награда даже за едно попадение в мишената. При появата на Ходжа и на учениците му жителите на града се стълпили около тях. Когато самият Настрадин взел лъка и три стрели, напрежението на тълпата нараснало. Сеза те сигурно ще видят как Настрадин ще надхитри сам себе си…
– Наблюдавайте ме внимателно.
Той сзънал лъка, преместил шапката на тила, както правят войниците, старателно се прицелил и стрелял. Стрелата минала много далеч от целта.
Тълпата го засипала с град от насмешки, а учениците му неловко престъпвали от крак на крак и шепнели помежду си. Ходжа се обърнал към тях.
-Тихо! Това беше демонстрация как стреля войникът. Той често не улучва. Ето защо той губи войни. В този момент, когато стрелях, аз се отъждествявах с войник. Аз си казах: "Аз съм войник, стрелящ по врага."
Той вдигнал втората стрела, вложил я в лъка и бързо пуснал тетивата. Стрелата паднала близо, не прелетяла и половината разстояние до целта. Настъпила мъртва тишина.
– Сега – казал Настрадин на събралите се – вие видяхте изстрел на човек, който е пълен с желание да стреля и който независимо от това след пропуска от първия изстрел нервничи твърде много, за да може да се концентрира. Стрелата не долетя.
Даже собственикът на стрелбището бил очарован от това обяснение. Настрадин с безразличен вид се обърнал към мишената, прицелил се и пуснал стрелата. Тя попаднала в самия център.
Като разгледал старателно всички налични награди, той си избрал една, която му харесала най-много и се наканил да си ходи. Тълпата избухнала в протестни възгласи.
– Тихо! – казал Настрадин. – Нека един от вас, някой, ме попита това, което струва ми се всички искате да узнаете.
За миг никой не искал да говори. После напред си пробил път селският идиот:
– Искаме да знаем кой от вас направи този изстрел?
Този? О, това бях аз.