ЧАПЛАТА

Каква горда походка имаше чаплата! Тя се движеше бавно край реката върху дългите си тънки крака, горда с дългата си човка и с още по-дългата си шия, с които природата я беше надарила.
Водата в реката беше бистра и в нея плуваха безброй големи и малки рибки. Един шаран и една щука, и двете доста големи, се бяха толкова много приближили до брега, че чаплата трябваше само да потопи човката си във водата, за да ги хване.
-Ала птицата се задоволи да погледне пътем рибите и измърмори на себе си:
Сега не ми се яде, ще ям по-късно.
Лекарят й беше наредил да пази диета и от доста време тя се хранеше в определени часове.
Птицата се доближи до водата, разположена да се нахрани с шарана и щуката. Но кой знае къде бяха двете риби!
-Край брега плуваха само няколко кротушки, току-що излезли от жилищата си, скрити между камъните на дъното.
-Чаплата хвърли презрителен поглед към тия риби – те никак не я привличаха.
На мене – кротушки! – възкликна с отвращение тя. – На мене, на чаплата, такова нищожно ядене?! За каква ме вземат?
Малко по-напред плуваше сама една рибка, една съвсем малка рибка, която махаше ветрилцето на почти невидимата си опашка и подскачаше по повърхността на водата от радост, че живее.
-Как се разсмя птицата, като я видя!
О, гледай, гледай какъв дребосък! Мъчи се да повярва, че един ден може да стане голяма риба! Как плува под самата ми човка! Бих могла да я глътна в миг, но се въздържам!
Нищо не подозиращата рибка, опиянена от светлина и щастие, все повече се приближаваше до брега и до птицата.
А чаплата пак подхвана:
Рибке, излишно е да се изтъкваш: не си подходяща за обяда на една чапла. За толкова малко аз дори не си отварям човката. Чу ли ме? И тъй, бягай… и се върни при мене, когато пораснеш!
Като продължаваше да си играе във водата, рибката се отдалечи от брега.
Сега ще чакам да ми падне някоя голяма риба и ще я глътна – каза чаплата, като усещаше, че малко й премалява на стомаха. – Апетитът ми поради разходката и дългото чакане става вече глад. Да, да, няма съмнение – истински глад! Бързайте, бързайте, хубави рибки, плувайте към мене!
Но напразно чака толкова дълго. Нито една риба не дойде към брега.
Можех да се задоволя с кротушките… – въздъхна по едно време чаплата, която вече не виждаше от глад. –
Дори рибката с почти невидимата опашка сега би ми свършила работа! – измърмори след малко тя, като подхвана отново пътя си на празен стомах.
Взискателната чапла, която не искаше да се храни с малки рибки, стигна дотам, че се почувства много щастлива, като срещна един охлюв, когото лапна наведнъж и й с стори много вкусен.