Пристъпва мъничката Яна
по пъстра цъфнала поляна.
За първи път днес вижда тя
тъй много шарени цветя
и иска с малките ръчички
да ги помилва нежно всички.
Протяга предпазливо длани
и шепни думи неразбрани
за нас. Но за цветята – ясни:
тя шепне им, че са прекрасни.