Храна за дрехите

Чул Настрадин, че в съседния град ще има банкет и че на него са поканени всички желаещи. И отишъл там толкова бързо, колкото могъл. Когато разпоредителят видял скъсаните му дрехи, го сложил на най-незабележимото място – далеч от голямата маса, където с огромно внимание обслужвали най-важните гости.
Настрадин Ходжа видял, че ще мине най-малко час, преди слугите да стигнат до мястото, където седял той. Затова станал и отишъл у дома си.
Облякъл се в прекрасна самурова роба, сложил тюр-бан и се върнал на празника. Щом хералдиците на емира. домакин на празника, видели, че той изглежда величествено започнали да бият барабани и да тръбят, както се полага за гост от висок ранг. Главният церемониалмайстор излязъл от двореца и придружил великолепния гост до централната част, до мястото му почти редом с емира.
Незабавно пред него поставили блюда с изумителни гозби. Без да мисли дълго, Настрадин започнал с шепи да пъха храната в тюрбана и в робата си.
– Ваши високопреосвещенство – казал емирът, – вие възбудихте любопитството ми с вашия начин на хранене, който се явява нов за мен.
– Нищо особено – отговорил Настрадин. – Робата ме доведе тук, заслужи ми храна. Тя несъмнено заслужава своята порция.