Хитрият кръчмар

Един хитрец отворил кръчма в някакъв град отвъд морето.
От всички страни пристигали морни пътници и се отбивали в кръчмата да отпочинат и
да сръбнат по едно вино. Отначало кръчмарят поднасял на своите гости вино, разредено с
малко вода, а по-късно, когато разбрал, че пътниците не са много придирчиви, започнал да
им поднася вода, зачервена с малко вино. За една-две години той събрал цяла торбичка с жълтици,
затворил кръчмата и тръгнал да си ходи. В близкия пристанищен град богатият кръчмар си купил една
маймунка – да му весели децата, качил се на кораба и потеглил. На обяд той се разположил в корабната
гостилница и се нахранил хубаво, а на маймунката хвърлил два-три лешника. След като свършил яденето,
ситият човек се изтегнал на палубата да подремне малко. Преди да заспи, той си спомнил за жълтиците,
извадил торбичката от пазвата си и я мушнал под главата си – на сигурно място. Маймунката стояла
клекнала край него и го следяла с умните си очи. Тя била гладна и щом видяла, че господарят й скрил
торбичката под главата си, с нетърпение зачакала, додето заспи.

Щом кръчмарят заспал, маймунката посегнала тихичко, измъкнала торбичката изпод главата му,
бръкнала вътре и изкарала една жълтица. Почнала да я разглежда, захапала я, но като разбрала,
че не е за ядене, ядосала се, грабнала торбичката, завъртяла я над главата си и я хвърлила в морето.

Заспалият кръчмар се стреснал, скочил на крака и погледнал втрещен торбичката, която бавно
потъвала във водата. Захванал да се удря с юмруци по главата.

– Защо ми трябваше тая проклета маймуна!

– Приятелю, не се съкрушавай – обадил се зад гърба му един селянин, който често пъти се отбивал
в кръчмата на хитреца, – тия жълтици водата ги донесе и пак водата ги отнесе.