Хаберман

Живели някога мъж и жена. Веднъж мъжът намерил ка улицата едно яйце, занесъл го в къщи и го сложил на прозореца. Когато жена му почнала да пали огън в пещта, той й рекъл:
— Жено, намерих на улицата едно яйце и го оставих на прозореца.
Иди намери и ти още две яйца, ще ги изпържим и ще се нахраним.
Приближила се жената до прозореца, но вместо яйце видяла голяма змия, която веднага изчезнала със съскане.
— Е, какво, намери ли го? — попитал мъжът.
— Да се провалиш макар! Ти ми каза, че на прозореца има яйце, а там — една такава голяма змия.
Когато мъжът отишъл да види, змията се била превърнала вече в прекрасно момченце. Зарадвали му се много бездетните съпрузи и решили да го осиновят.
Расло момчето не с дни, а с часове и след десет дни казало на баща си:
— Иди и ми поискай за жена царската дъщеря!
— Синко — рекъл баща му, — ние сме хора сиромаси, царят няма да ти даде дъщеря си.
Но когато видял, че мъчно ще раздума сина си, бащата отишъл и седнал на пейката ка сватовете. Съобщили веднага на царя, че някакъв сиромах седи иа пейката на сватовете. Царят заповядал да го доведат. Влязъл бащата, поклонил се и застанал пред царя.
— Какво желаеш? — попитал го царят.
— Искам дъщеря ти за жена на моя син, господарю.
— А знаеш ли, че аз няма да си дам дъщерята на сиромах човек? Ще стана утре рано и ще дойда у вас. Ако видя, че твоят дом не е по-лош от моя дворец и богатството ти не е по-малко от моето, ще дам дъщеря си на твоя син — в противен случай ще заповядам да отсекат главите и на двама ви.
Когато бащата се върнал в къщи, синът го попитал:
— Какво ти отговори царят?
Бащата предал думите на царя. Момъкът казал:
— Иди, татко, на онова място, където си намерил яйцето, и кажи:
«Хабърман иска утре сутринта да види имота си два пъти по-голям от имота на царя и царят да се съгласи да му даде дъщеря си за жена».
На другия ден царят се събудил и когато поискал да се измие, видял, че в града имало нови сгради, два пъти по-красиви от неговия дворец. Момъкът казал на баща си:
— Е, татко, иди и ми поискай за жена царската дъщеря.
Отишъл бащата, поклонил се и застанал пред царя.
— Моето първо желание се изпълни — рекъл царят, — но сега ще по¬желая нещо друго: изпълниш ли го — синът ти ще получи дъщеря ми за жена; не го ли изпълниш, ще заповядам да отсекат главите и на двама ви.
— Какво е второто ти желание? — попитал бащата.
— Искам, когато стана утре сутринта, да видя недалеч от града планина, отдясно на която да бъде зима, отляво — лято, зад нея — есен, а пред нея — пролет. Ако се сбъдне това мое желание, ще дам дъщеря си за жена на твоя син.
Завърнал се бащата и предал на сина си желанието на царя. Момъкът казал:
— Иди, татко, там, където си намерил яйцето, и кажи: «Хабърман иска утре сутринта, когато стане, царят да види край града планина, отдясно на която да бъде зима, отляво — лято, зад нея — есен, а пред нея — пролет!»
Станал на другия ден царят и видял висока планина, отдясно на която било зима и валяло сняг, отляво — лято: хората жънели. А там, където било пролет, хората усилено работели.
— Изглежда, че ще получи моята дъщеря! — извикал царят.
Когато бащата отново се явил в двореца, царят рекъл:
— Две мои желания ти вече изпълни, хайде изпълни и третото и тогава син ти ще получи дъщеря ми за жена. В противен случай ще заповядам да отсекат главите и на двама ви.
— Какво е твоето трето желание? — попитал бащата.
Царят отговорил:
— Виж какво, аз съм цар, а ти си прост човек. Не подобава на моя сан дъщеря ми да отиде под венчило за ръка с твоя син. Искам по пътя, по който тръгнат те да се венчават, да има два реда тополи, и то толкова гъсти,
че народът да не види дъщеря ми наред с твоя син, и освен това искам от двореца до църквата и от църквата до прага на твоя дом да бъде постлан килим.
Когато изслушал третото желание на царя, синът казал на баща си:
— Иди пак на онова място, където си намерил яйцето, и кажи, че Хабърман иска от царския дворец до църковния праг и от църковния праг до нашия дом да израснат два реда гъсти тополи, и то така, че от едната им страна да не се вижда какво става на другата, и освен това по целия този път, по който ще мине царската дъщеря, да бъде постлан килим.
Станал царят на сутринта и видял, че се е изпълнило и това му желание. Почнали тогава да се готвят за сватбата. Царят имал още двама зетьове — годеници на другите му две дъщери, и тези момци заедно с Хабърман трябвало три дни наред да джигитуват.
Хабърман казал на годеницата си:
— През тези три дни, в които ще джигитуваме, твоите сестри ще казват, че аз съм техният годеник. Ти внимавай и не издавай, че аз съм твоят годеник.
Почнали царските зетьове да проявяват ловкостта си. Два дни и половина наред двете по-големи дъщери на царя се карали помежду си: едната казвала, че Хабърман е неин годеник, другата настоявала, че е неин. Най-сетне малката дъщеря не издържала и извикала сърдито:
— Да ослепеете дано! Хабърман е мой годеник, защо се карате напразно?
Тогава Хабърман обърнал коня си и застанал пред годениците.
— Да ослепеете и трите дано! Аз заминавам. Ако ти домъчнее много — обърнал се той към своята годеница, — потърси ме, най-напред ще попаднеш в Медния град, после в Сребърния и най-после в Златния, където ще ме намериш. Но ще ме намериш не преди да скъсаш едни железни обуща и да изтриеш една стоманена тояга.
И като казал това, Хабърмън пришпорил коня си. Съобщили на царя за заминаването на Хабърман. Разгневил се той и рекъл на дъщеря си:
— От тебе искам своя зет. Какво си могла да му кажеш, та е заминал?
Тогава най-малката царска дъщеря облякла мъжки дрехи, обула железни обуща, взела стоманена тояга и тръгнала на път. Вървяла що вър¬вяла — неделя ли, месец ли, може да е и година, — най-сетне, когато изнесила железните обуща, стигнала до някакъв град и седнала да си почине край един извор.
А край извора имало хора, дошли за вода с медни делви.
— Кой е този град? — попитала ги тя.
— Това е Медния град — отвърнали хората. — А след него кой град идва?
— Ако тръгнеш оттук преди разсъмване, привечер ще стигнеш до Сребърния град.
— А след него?
— Ако тръгнеш оттам рано сутринта и вървиш цял ден, вечерта ще стигнеш до Златния град.
Благодарила им тя и още същата нощ тръгнала за Сребърния град, а на следващия ден вечерта пристигнала в Златния град. Седнала край извора и видяла четиридесет девойки, които дошли със златни делви за вода Колкото и да се молила да й дадат да се напие, те не й позволили. Тогава царската дъщеря попитала девойката, която най-силно се противяла:
— На кого носите толкова много вода?
— Синът на нашия цар — отговорила тя — отишъл в страната на смъртни хора и се сгодил там за царска дъщеря. Сега той се е върнал и изгаря от мъка за годеницата си. Ние, четиридесет девойки, непрестанно носим вода,, обливаме го, а той все не може да се успокои.
Царската дъщеря извадила от пръста си своя годежен пръстен и незабелязано го пуснала в една от делвите. Когато заливали с водата царския син, пръстенът паднал.
Щом го съгледал, царският син казал:
— Аз се успокоих, стига сте ме заливали. — А после попитал:
— От коя делва падна този пръстен?
Девойките посочили тази, в чиято делва бил пуснат пръстенът.
— Кой беше на извора, когато си наливала вода?
— Някакъв млад момък — отговорила тя.
— Иди и го доведи тук! — заповядал царският син.
Отишла девойката и довела непознатия момък. Хабърман видял, че това е неговата годеница, и я скрил. Но баща му узнал за това. Тогава Хабърман казал на годеницата си:
— Баща ми се е научил за твоето идване. Утре сутринта той ще те извика при себе си и ще те помоли да му почешеш петите. Внимавай да не подложиш колене под краката му: той ще те ритне и ти ще потънеш седем лакти в земята. Там има една греда, сложи върху нея възглавница и му я подложи под краката, а ти застани по-надалеч, така че едва да стигнеш с ръце краката му. И ще го чешеш така. Баща ми незабелязано ще повдигне крак, ще те ритне и гредата с шум ще потъне в земята. После ще ти каже: «Ти измъчи моя син, махай се оттук, за да се избави той от тебе!» А ти веднага тичай при мене.
На сутринта царят извикал снаха си:
— Ела да те видя каква си, та синът ми тъгуваше толкова по тебе. Девойката отишла, поклонила се пред него и застанала настрани. — Почеши ми петите върху коленете си — рекъл й царят. Девойката скришом подложила под краката на царя гредата, сложила отгоре й една възглавница, застанала по-надалеч и почнала да го чеше. Царят изведнъж я ритнал с крак и гредата с шум потънала в земята. — Махай се оттук — рекъл той, — за да се избави душата на сина ми от тебе, толкова го измъчи ти!
Девойката изтичала при Хабърман. След два дни узнала за нея и царицата.
— Мила моя — рекъл Хабърман на годеницата си, — майка ми се е научила за твоето пристигане. Тя скоро ще те извика при себе си. Като влезеш в стаята й, ще я видиш да лежи на дивана, а пред нея, край пещта — една жена, която бърка огъня с краката си, мете пещта с косите си и слага хляба да се пече с ръцете си. Ти ще вземеш една върлина, ще разбъркаше нея огъня в пещта, ще изметеш пещта с парцал, ще сложиш тесто на лопатата и ще изпечеш няколко хляба. След това, когато жената се залови да пече хляб, ти ще тръгнеш да си вървиш. Тогава майка ми ще викне на жената: «Хвани я по-скоро и я хвърли в пещта, за да се избави от нея душата на моя син!» Жената ще каже: «Нека си върви по живо по здраво! Колко •години вече пека хляб и горя ръцете, краката и косите си, а тя ме научи как трябва да се пече хлябът.»
Ден-два подир това майката извикала снаха си. Девойката отишла, изпекла няколко хляба, както я научил Хабърман, и когато се обърнала да си върви, майката извикала на жената да я улови, но жената казала:
— Нека си върви по живо по здраво. Ето, четиридесет години вече откак пека хляб и горя ръцете, краката и косите си, а тя ме научи как тряб¬ва да се пече хлябът.
След като се освободила от майката на Хабърман, девойката отишла лри него.
— Е, какво, отърва ли се? — попитал я Хабърман.
— Отървах се — отговорила тя и двамата тръгнали заедно на път.
Съобщили на царя, че смъртната жена отвела със себе си сина му.
Спуснал се бащата да ги гони. Като видял, че няма да се спасят, Хабърман превърнал годеницата си в горещ и студен извор, а самият той се превърнал на старец, който продава вода. Царят ги настигнал и попитал стареца:
— Не си ли видял да минават оттук момък и девойка?
— Аз продавам вода — отговорил старецът.
— Не си ли видял момък и девойка по тези места?
— Чаша студена вода — една стотинка, чаша гореща вода — две стотинки, а ти каква искаш?
— Казвам ти, не си ли видял момък и девойка?
— Ако нямаш пари, пий даром — отговорил старецът.
Бащата оставил на мира стареца, върнал се в двореца и разказал на жена си какво е видял.
— В дън земя да се провалиш! — рекла майката на Хабърман. — Този: старец е бил нашият син, а изворите — неговата годеница. Ако беше изпил чаша вода, девойката щеше да загине и ние щяхме да си върнем сина. Тръгни пак, вземи със себе си всичко, което видиш, и отново се върни!
— Гладен съм, дай ми да ям! — рекъл бащата на Хабърман.
— Няма да ти дам, докато не върнеш сина ми.
Бащата отново се спуснал да ги гони. Синът разбрал това, превърнал девойката в храм, а той се превърнал в дякон и почнал да чете молитви. Царят забелязал дякона и го попитал:
— Не са ли минавали оттук момък и девойка?
— Току-що почнах да чета — отвърнал дяконът.
— Не си ли виждал момък и девойка? — повторил бащата.
— Моята работа е да служа в храма.
— Не си ли виждал момък и девойка? — попитал още веднъж царят.
— Чета всичко, каквото трябва.
Върнал се пак царят и разказал на жена си за своята среща с дякона.
— В дън земя да се провалиш! Ако беше донесъл от храма шепа пръст и парче камък, девойката щеше да загине и нашият син щеше да се отърве от нея.
Изпратила царицата отново мъжа си и му заръчала на всяка цена да върне сина им. Тогава Хабърман казал на годеницата си:
— Този път вече си загубена. Баща ми непременно ще те убие, а мене ще върне. Какво да направя, за да те спася?
Хабърман превърнал девойката в младо ябълково дърво, а самият той се превърнал в дълга, тънка змия и обвил с тялото си стеблото на ябълката така, че не оставил по него открито място. Когато ги настигнал за трети път и видял това, царят рекъл:
— Какво да правя, Хабърман? Ударя ли корена, ще пострадаш ти, върха ли ударя — пак ти ще пострадаш. Зная, че отиваш в страната на смъртните хора. Покажи си езика, аз ще го целуна и ще се върна обратно.
Царят отворил уста, Хабърман извадил езика си, излял в устата му отрова и царят се вкаменил. След това Хабърман отново превърнал ябълковото дърво в девойка, самият той приел човешки образ и двамата продължили пътя си. Вървели колкото вървели, стигнали най-после до града на царя — баща на девойката. Той много се зарадвал, вдигнал богата сватба и на нея яли и се веселили седем дни и седем нощи.
От небето паднаха три ябълки: едната за този, който разказва, втората за този, който слуша, и третата за този, който запомни приказката.