Учител и ученик

Веднъж един ученик дошъл при учителя си и го попитал:
– Как мога да постигна свръхчувствен живот, така
че да виждам Бог и да го чувам, и да говоря с него?
Учителят отговорил:
– Когато бъдеш в състояние поне за минута да се заставиш да влезеш там, където не живее нито едно живо същество, ще видиш Бога.
– Близко ли е това или далече? – попитал ученикът.
– Това е у теб и ако можеш за малко да спреш мислите и желанията си, ти ще чуеш неизразимите думи на Бога – казал учителят.
– Как мога да чуя думите на Бога, след като няма нито да мисля, нито да говоря?
Когато не мислиш от себе си, нито ще желаеш от себе си. Когато умът и волята ти станат спокойни и пасивно се отдадат на възприемане на изразите на Вечното слово и дух. И когато душата ти разпери криле и се издигне над това, що е временно. И когато ти с отвлечено мислене заключиш въображението и външните чувства -тогава Вечният слух, зрение, реч ще ти се открият и Бог ще чуе и види чрез теб, защото ти ще бъдеш орган на неговия Дух и Бог ще говори у теб и ще шепне на твоя дух. И твоят Дух ще чуе неговия глас. Затова блажен си ти, ако можеш да се удържиш от самомислене и саможелание и можеш да спреш колелото на своето въображение и чувства, тъй като всъщност не съществува нищо освен твоя собствен слух и желания, които те възпрепятстват и не ти позволяват да видиш и чуеш Бога.