Учителю, аз достигнах

Ученикът казал на Лао Дзъ: "Учителю, аз достигнах." "Ако казваш, че си достигнал – отговорил Лао Дзъ, -ти със сигурност още не си достигнал."
Ученикът изчакал още няколко месеца и веднъж казал: "Вие бяхте прав, Учителю. Сега То дойде."
Лао Дзъ го погледнал с най-голямо съчувствие и любов, и го погалил по главата: "Сега всичко е наред, кажи какво стана. Сега с удоволствие ще те изслушам. Какво се случи?"
Ученикът казал: "До деня, когато вие произнесохте: "Ако казваш, че си достигнал, ти със сигурност не си достигнал", аз, полагайки усилия, се стараех, правех всичко, което мога. В деня, когато вие казахте: "Ако казваш, че си достигнал, ти със сигурност не си достигнал", мен ме озари. Как азът може да дойде? Азът е бариера, азът трябва да направи път. Дао дойде – казал той.-То дойде едва тогава, когато мен вече ме нямаше."
"Разкажи на останалите ситуацията, в която се случи това" – помолил Лао Дзъ. И ученикът отговорил: "Мога само да кажа, че не бях добър, не бях и лош, не бях грешник, не бях и светец, не бях нито този, нито онзи, не бях когото и да било, когато То дойде. Аз бях единствено пасивност, най-дълбоката пасивност, само врата, отверстие. Аз даже не зовях: та нали зовът би вървял в едно с подписа ми. Аз напълно забравих за Него, аз просто седях и даже не се стремях, не се хвърлях, не горях. Мен ме нямаше – и внезапно То ме преизпълни."