Уран и Гея

От брака между Земята и Небето се родили най-напред три огромни великана – ненадминати по сила и мощ. Те имали по сто ръце и по петдесет глави. Наричали се Сторъките (Хекатонхейри).
После се появили Циклопите – Блясък (Аргес), Светкавица (Стероп) и Гръм (Бронтес) – всеки с по едно око на челото. Но Уран се уплашил от силата им и ги хвърлил оковани в Тартара – ужасно място, разположено в най-тъмните недра на земята. То било толкова надълбоко под повърхността й, колкото нависоко било отдалечено небето от нея. (Една наковалня, хвърлена от небето би летяла девет дни и нощи преди да падне на земята и още толкова преди да стигне до Тартара). Този затвор бил обиколен с медна стена, а около него течала дълбока река.
Уран имал още седем сина от Гея, наречени титани и седем дъщери – титаниди.
Името на най-малкия син било Време (Хронос).
Сърдита заради незаслужената съдба на хвърлените в Тартара синове, Гея уговорила титаните да се опълчат срещу баща си. Тя дала на Хронос един каменен сърп и всички те – без титана Океан, го нападнали.
Хронос нанесъл дълбока рана на Уран. От капките на струйната кръв се родили Ериниите – страшните богини на възмездието. Щом отхвърлили господството на Уран, титаните извели братята си от земните недра и предали властта на Хронос. А той, уплашен от силата им, отново ги оковал в Тартара.