Тълпа

Случило се така, че Джунайд дошъл при своя Майстор. А той седял в храма. Когато Джунайд влязъл, Майсторът го посрещнал с думите: „Джунайд, ела сам! Не води със себе си тълпа!“
Джунайд се огледал, защото си помислил, че с него е влязъл още някой. Но нямало никого.
Майсторът се разсмял и казал: „Не гледай назад, а гледай навътре!“ Джунайд затворил очи и разбрал, че учителят му е прав. Той оставил жена си, но умът му се стремял към нея. Оставил децата си, но образите им били с него. И приятелите, дошли да се простят за последно, били с него, в ума му.
Майсторът казал: „Излез и ела сам, защото как бих могъл да говоря с тази тълпа?“
И на Джунайд се наложило да чака една година извън храма, за да се освободи от тълпата. След година Майсторът го извикал: „Сега, Джунайд, си готов да влезеш. Сега си сам и диалогът е възможен.“