Трите скъпоценни пръстена

Веднъж живял един мъдър и много богат човек, който имал син. Той му казал: "Сине мой, ето ти скъпоценен пръстен. Пази го като знак за това, че ти си мой наследник и го предай на потомците си. Той е ценен, изглежда прекрасно и има допълнително свойство, че отваря някаква врата към богатството."
Няколко години по-късно му се родил още един син. Когато и той поотраснал, мъдрият човек му дал друг пръстен със същия съвет.
Същото станало и с третия, последния син.
Когато старецът умрял, синовете пораснали един след друг и всеки претендирал за първенство, тъй като всеки притежавал един от пръстените. Никой не можел да каже точно кой от пръстените е най-ценен.
Всеки от синовете спечелил свои привърженици, които провъзгласявали по-голямата ценност и красота именно на неговия пръстен. Но любопитното е, че вратите към богатството оставали затворени и за притежаващите ключовете, и за техните привърженици. Те били твърде погълнати от първенството, от притежаването на пръстена, от неговата ценност и външен вид. Малцина били тези, които търсели вратата към древните съкровища.
Но пръстените също притежавали магическо свойство. Макар и да били ключове, те не се използвали директно за отваряне на врати към съкровищата. Достатъчно било да се гледа на тях безпристрастно или без голяма привързаност към едно или друго от качествата им. Ако се направело това, то гледащите хора били в състояние да кажат къде се намира съкровището и можели да го намерят, възпроизвеждайки очертанията на пръстена. Съкровищата имали още едно свойство: те били неизчерпаеми.
В същото време привържениците на трите пръстена повтаряли приказката на своя прародител за достойнствата на пръстена, всеки по своему. Първото общество си мислело, че вече е намерило съкровището. Второто – че съкровището е алегорично. Третото пренесло възможността да отвори вратата в отдалеченото и мъгливо въображаемо бъдеще време.