Телеграма

ЖЖивял един еврейски селянин на име Йосиф, който много обичал да философства. Било му трудно да прави каквото и да било, тъй като мислите отнемали цялото му време и когато бил готов да свърши нещо, възможността вече била отминала.
Веднъж, като тръгвал за пазара, за да продаде пшеницата, той казал на жена си: "Веднага щом продам пшеницата, ще ти изпратя телеграма."
Той продал пшеницата с голяма печалба и отишъл в пощата, попълнил бланката, а след това започнал да мисли за това. Написал: "Пшеницата е продадена изгодно. Пристигам утре. Обичам те и те целувам. Йосиф."
След това започнал да размишлява: "Жена ми ще си помисли, че съм полудял. Защо "изгодно"? Да не би да съм се канил да продам пшеницата на загуба?" Затова той задраскал думата "изгодно". По нататък станал по-внимателен: нали ако е написал невярна дума, то би могъл да направи и други грешки. Затова започнал да мисли над всяка дума.
И си казал: "Защо "пристигам утре"? Да не би да се каня да пристигна другия месец? Или догодина? Жена ми знае, че ще си дойда веднага, щом продам пшеницата." Затова той зачеркнал думите "пристигам утре".
По-нататък си помислил: "Жена ми знае, че съм тръгнал да продавам пшеница, така че защо да пиша "пшеницата е продадена"?" Той зачеркнал и това, а после започнал да се смее. Помислил: "Пиша на собствената си жена. Защо да пиша "обичам те и те целувам"? Да не би да пиша на чужда жена? Да не би да е рожденият й ден или някакъв празник?" Той и това зачеркнал.
Останало само името "Йосиф." Той си помислил: "Йосиф, ти да не си полудял? Жена ти знае как се казваш." Затова скъсал телеграмата и щастлив, че е спестил много пари и че е избегнал да направи глупост, си тръгнал от пощата.