Тежката сватба

В късна доба, когато петел не пее и нищо не шуква, дошли трите сестри орисници. Те били наметнати със сиво-бели воали, с разплетени дълги коси, надвесвали се над детето и тайнствено нареждали. Първата била жестока и по-желала на следващия ден момчето да бъде мъртво. Втората, малко по-снизходителна, определила след седмица да умре; но предсказанието на третата орисница било последно и решаващо. Тя се обърнала към сестрите си и повелително казала:
– Да расте момчето, да порасте и да вземе невеста далече – през девет села в десето. Когато тръгне сватбата, да мине през голяма река. Да седнат сватбарите на брега да си починат и огън да накладат. Момчето да свали от уморените си нозе обувките и да седне под дърво да се отмори. В една от обувките да влезе змия усойница, да го ухапе и момчето да умре. Така ще разплаче две къщи.
Казали това орисниците и изчезнали незнайно къде. Но чула ги сестрата на родилката, която още била будна в тези късни часове. Нея орисниците прокълнали, ако каже някому това, което е чула, да се вкамени. Детето расло, порасло. Дошло време да се жени. Момчето отишло в да¬лечно село невеста да си вземе. Всичко ставало, както е предсказано. Седнали сватбарите под дърво да починат. Змия влязла в обувката на младоженеца. Лелята, която чула съдбата на своя сестрин син, хвърлила обувката в огъня. Когато всички я обвинили, че прави магия на младите за нещо лошо, разказала за чутото преди години. В този момент тя се вкаменила!