Съзвездието Кумова слама

На един беден човек се родило дете и той поканил дядо Господ да му стане кръстник. Дошъл той, кръстил детето и го благословил с дълъг живот. Селото било в планината – тревата растяла много хубава, пълна с всякакви лековити билки, та Господ поръчал да му направят плевник, където да си събира сеното.
Синът пораснал, избрал си хубава и работна девойка за жена и както му е ред поканили дядо Господ за кум на сватбата. Той пак приел и седнал начело на трапезата. Хапнал, пийнал, благословил младите с многобройна челяд и си отишъл.
Същата зима се случила много студена и снежна. Храната за добитъка свършила, та щял да умре от глад. Младоженецът отишъл да Божията плевня и откраднал малко от сламата. Сложил я в кошове натоварил ги на кобилата си и тръгнал за вкъщи. В тъмнината не забелязал, че дъната на кошовете изпаднали и сламата започнала да пада по пътя. Докато стигне в двора си и в двата коша не останало нищо.
Господ забелязал, че сламата му е намаляла с два коша и изпратил един ангел на земята. По нападалата слама той лесно намерил къщата на крадеца.
– Бре, човече, може ли така? – попитал ангелът. – Защо не си поиска от Господа, ами го окраде?
А човекът излъгал:
– Не съм аз, ангеле, честна дума.. 
Тогава Господ казал:
– Нека се запали тази слама и никога да не гасне!
Тя веднага се запалила и светнала като път, който водел право при крадеца. Господ вдигнал този път на небето, за да се вижда от всички и да се знае, че всяко нещо, което извърши човекът – добро или лошо, винаги излиза наяве.
Хората нарекли съзвездието Кумова слама. По средата му има тъмни петна – това са стъпките на кобилата, която носела продънените кошове.