Стопанин

Когато бог Перун живеел още в Пирин планина, дошъл един християнски поп да го гони с кръст в ръка. Свещеникът пръв открил голямото езеро и разказал на хората за него, затова го нарекли Попово езеро. То си имало дух-стопанин, който не допускал никоя живинка в него. И въпреки, че водата му била много вкусна за пиене нищо не се въдело в нея – даже жаби нямало. Хората пускали в езерото риби, за да ги развъдят, но после ги намирали мъртви, изхвърлени на брега. Стопанинът прогонвал и дивите животни, които идвали да пият вода.
Веднъж един овчар пасял наблизо стадото си. Той вървял бавно подир овцете и свирел на кавал, унесен в сладки мисли. Долу, в селото, си имал годеница – двамата си дали дума скоро да се оженят. Овчарят бил събрал и пари да си построят къщичка край реката. Той си носел жълтиците в овчарската гега, която отвътре била издълбана.
Същата нощ в кошарата му се присънил един старец, който му казал да заколи курбан на езерото. На сутринта овчарят си припомнил съня, ала не го послушал. Три-четири пъти му се присънвал този старец, но овчарят не му обръщал внимание и отвеждал стадото си край езерото.
Един ден, както овцете си пасли кротко, от водата изскочил един черен овен, втурнал се сред стадото, разпръснал го и после се върнал, та се хвърлил в езерото. Това бил стопанинът, превърнат в черен овен. Всички овце го последвали и наскачали след него. Овчарят се смаял какво да прави. Затичал се подир овцете и като се чудил как да ги спре, хвърлил пред тях овчарската си гега. Тя обаче паднала във водата и веднага потънала.
Прибрал се овчарят в селото – ни жив, ни умрял – в един ден изгубил и стадото, и парите си. Отишъл право при годеницата си и й разказал какво се е случило. Тя го изслушала мълчаливо и се прибрала в къщата си. След малко изнесла отвътре една овчарска гега и попитала:
– Я виж дали това не е твоята гега.
Овчарят веднага я познал, отворил я отгоре и извадил жълтиците. Оказало се, че същия ден годеницата му отишла на селския извор Скоро младите вдигнали сватба, Овчарят накупил нови овце и развъдил голямо стадо, но вече никога не приближил до Поповото езеро, защото се страхувал от неговия стопанин.