Старият негодник

На един ловък негодник била доверена група сирачета. Като забелязал, че децата имат определени силни и слаби страни, той решил да извлекат полза от това знание. Вместо да ги учи на изкуството на ученето, той ги уверявал, че те вече го притежават. След това ги заставял да правят определени неща и да се въздържат от други, като по този начин държал повечето от тях сляпо подчинение. Той никога не разкривал, че първоначално му било заръчано да ги научи да се учат.
Когато децата поотраснали, забелязал, че независимо от усилията му някои се освободили от влиянието му, докато други не излезли от рамките на подчинението.
След това му била доверена втора школа сираци. От тях той не изисквал директно послушание и подчинение. Вместо това ги подчинил на волята си, като им говорел, че културата на ума е единствената цел на образованието, поощрявайки самомнението им. "Умът – казвал той – ще ви даде универсално разбиране."
"Това трябва да е истина – си мислели децата. – В края на краищата защо да не можем да разрешим всички проблеми самостоятелно?"
Той подкрепял това положение с демонстрации. "Този човек – казвал той – е поробен от своите емоции. А този човек се ръководи от интелекта си. Колко по-щастлив е той, че е свободен от емоционалното безумие!"
Но никога не позволявал на децата да предположат, че има алтернатива на избора между емоциите и интелекта, а именно – интуицията, която обаче може да бъде потисната или заглушена от едното или от другото и чиято проява винаги се отхвърля като случайно съвпа-дение и безпочвена догадка.
Има два типа обичайно поведение: единият произлиза от простото подражание, другият е основан на интуицията, обуздаваща и емоциите, и интелекта. Но тъй като интуитивното поведение е свързано с истинската реалност, този зловреден старец просто го премахнал в полза на подражателното поведение.
Независимо от това някои деца подозирали, че определени удивителни страни на живота не се вместват в неговата фрагментарна схема и го питали има ли още нещонеразкрито, някаква тайна сила. На една група питащи той отговарял: "Разбира се, че няма! Такава суеверна представа произлиза от погрешна работа на ума.
Не придавайте значение на съвпадението. Съвпадението не е нищо повече от случайност, която независимо от емоционалната привлекателност е лишена от каквото и да е интелектуално звучене." На друга група казвал: "Да, в живота има повече от това, което някога ще успеете да узнаете, защото това не Може да бъде постигнато с пряко разпространение на научна информация, която съм ви давал и която ще успеете да съберете под мое ръководство."
Но той се погрижил за това, тези две групи да не могат да обменят мнения и да разберат, че той е дал два противоречиви отговора. Сега, когато децата му съобщавали за необясними явления, той ги предавал на забрава като несъотносими с науката.
Той знаел, че без опората на интуицията децата никога няма да се отскубнат от невидимата мрежа, в която ги е оплел, и че интуитивното знание на тайни, изключено от тяхното образование, можело да бъде постигнато само при определена хармония на ума и емоциите. Затова той ги учел да не обръщат внимание на измененията в състоянията на ума, защото, ако откриели, че силата на възприятието се променя всеки час, те биха били в състояние да се досетят колко много е затаил той от тях. Неговото обучение ги лишило от способността да помнят тези прояви на интуицията, с които са надарени, и те били склонни да се придържат към подготвените от негодника логични схеми.
Децата, които обучавал неправилно от първата школа, вече били пораснали и тъй като той им позволил да се доближат до разбирането на истинската природа на живота, някои случайни забележки, направени от тях на членовете на втората школа, разколебали у тях вярата в научната истина. Затова той спешно събрал тези ученици, които му били верни, и ги изпратил да проповядват невразумителните доктрини, претендиращи, че обясняват скрития механизъм на живота. След това той насочил вниманието на учениците от втората школа на тези учители с думите: "Слушайте внимателно, но не забравяйте да обмисляте."
Някои от учениците от първата школа, скъсали с учението на стария негодник, му възразили така: "Ние също отричаме тези учения. Но това, че те са неспособни да обяснят тайния механизъм на живота, който вие търси те, не отрича неговото съществуване." Те отговорили: "Можете ли тогава вие да изложите тайната с логични термини?" Но на тях било казано, че да правят таКа, значи да отрекат истината. Тогава те отговорили: "Неистинско е това, което не може да издържи студената светлина на разума." Някои, независимо от това, възкликнали: "Ние сме готови да вярваме на всичко, което ни казвате! Смятаме ви за забележителни!" Само че те били също толкова безнадеждно загубени като интелектуалните деца и учителите на неизразителните доктрини, тъй като разчитали само на робската доверчивост, а не на интуицията.
Системата на образованието стигнала до състояние на хаос. Наплодили се толкова много направления на мисълта, че често се казвало: "Не мога да се доверя на никого. Трябва да се оправя сам, използвайки висшата воля."
Старият негодник, забъркал цялата тази каша, процъфтявал, подобно на безумец, радващ се на действието на разрушителна сила. Култът му към интелекта бил поощряван, особено егоцентризмът и разногласията. А на тези, които усещали вътрешна неувереност, чувство за непълнота и тяга към нещо цялостно, истинско, той казвал: "Отвлечете своето внимание с честолюбие!" Той ги учел да се домогват до почести, пари, имущество, сексуални успехи, да се състезават с околните, да се отдават на любими занятия и развлечения.
Казват, че когато конят не може да намери трева, яде сено. Поради липса на зелената трева на истината, те се хранели със сухото сено, с което той пълнел техните хранилки.
Старецът изобретявал за тях все повече и повече отвличащи средства: мода, всякакви увлечения, различни течения в изкуството, музиката и литературата, спортни състезания и всякакви видове постижения, които им давали временно облекчение от чувството на липса. Те били подобни на болен, който пие болкоуспокояващи, предписани от неговия лекар, доколкото последният го убеждава, че болестта му е излечима. Или ситуа¬цията им е била подобна на ситуацията на маймуната с дивата ябълка: тя хванала ябълката, намираща се в бу-тилката, но гърлото на бутилката е твърде тясно, за да може да измъкне ябълката от бутилката. Заради бутилката тя не може да избяга – скоро я хващат и слагат в чувал. Тя обаче гордо вика: "Независимо от това аз имам ябълка!"
Фрагментарното гледане на живота, налагано на човечеството от стария негодник, станало общоприето а онези малцина, които се опитвали да покажат действителното местопребиваване на истината, се смятали за безумни и се опровергавали с лекота с помощта на стария аргумент: "Ако това, което казвате, е истина, докажете ни го логично!"
фалшивата монета се взима само защото съществува истинска и много хора дълбоко в душата си са знаели това. Но те са били като децата, родени в дом, от който не им се разрешава да излизат, и обречени да бродят от една стая в друга, без да знаят, че някъде може да има и друг дом, с друга обстановка и друга гледка от прозорците.