Сол за перушина

Немотията така притиснали един селянин и жена му, че из двора на малката им къща се мотаела само една кокошка. И като нямало какво друго да ядат, чудили се, чудили, па решили да заколят кокошката. Речено – сторено. Мъжът веднага взел да й скубе перушината, а стопанката се качила на тавана – дано намери там щипка сол, защото даже сол нямали.
Точно в този момент откъм улицата се чул напевният глас на пътуващ търговец, който заменял срещу вълна или перушина различни бакалски стоки.
– Гледай, късмет! – зарадвала се жената и викнала на мъжа си да събере наскубаната перушина и да я даде за сол.
Селянинът изпълнил заръката, но когато стопанката погледнала в ръцете на мъжа си, упрекнала го, че е донесъл малко сол.
– Тя щеше да е още по-малко, – казал за свое оправдание мъжът. – Но добре, че успях да излъжа търговеца…
– И как така го излъга? – изненадала се жената, защото знаела, че при подобни случаи винаги той бил измаменият.
– Как го излъгах ли? – ухилил се гордо селянинът. – Ами много лесно. Скрих между перушината самата кокошка и точно тя натежа на кантара…