Смъртта на сина

В едно семейство се родило момиче, което кръстили Готами. Тъй като било много слабо, го наричали Кисаготами. Омъжила се девойката, но в семейството на мъжа й се отнасяли зле с нея, защото била от бедно семейство. Когато обаче родила син, започнали да й отдават почит. Но не щеш ли, момченцето умряло. Тъй като досега тя не била срещала смъртта, не допускала хората, които искали да отнесат тялото на момчето за изгаряне. С мисълта: "Аз ще помоля за лекарство за сина си" тя взела трупчето в ръце и започнала да ходи от къща на къща, питайки:
– Да знаете лекарство за сина ми?
Хората й казали:
– Да не си полудяла, дъще? Ти търсиш лекарство за мъртвия си син.
Но тя си казвала:
– Разбира се, че ще намеря някой, който знае лекарство за сина ми.
Тогава я видял един умен човек. Той й казал: 
-Дъще, аз не знам лекарство, но познавам човек, който знае такова.
– Кой знае лекарството, господарю?
– Майстор, дъще моя, го знае. Иди при него и го попитай!
Отишла тя при Майстора, поклонила му се и го попитала:
-Знаеш ли лекарство за сина ми, господарю?
 -Да, знам такова лекарство.
– Какво трябва да направя?
– Вземи щипка синапено семе от дом, в който не е умрял нито син, нито дъщеря, нито някой друг.
Тя казала:
-Добре, господарю! – простила се с Майстора, взела мъртвия си син и тръгнала към града.
Пред вратите на първата къща помолила за синапено семе и когато й дали, попитала:
– Нали в тази къща не е умрял нито син, нито дъщеря, нито някой друг преди?
– Какво говориш? Живите са малко, мъртвите са много.
Тогава тя върнала синапеното семе и тръгнала по другите къщи, но никъде не получила желаното. Вечерта си помислила: "Ах, това е трудна работа. Аз си мислех, че само моят син е мъртъв, но в целия град мъртвите са повече от живите." Когато си помислила това, сърцето, меко от любовта към сина й, се вкоравило. Тя хвърлила сина си в гората, отишла при Майстора, поклонила му се и застанала редом с него. Майсторът я попитал:
– Получи ли синапено семе? 
– Не, не го получих, господарю. В целия град мъртвите са повече от живите. Тогава Майсторът й казал:
– Ти си мислеше, че само твоят син е умрял. Това е вечният закон на всичко живо. Царят на смъртта отнася като бърз поток в морето на гибелта всички живи същества, преди да са се удовлетворили желанията им.