Смирение

Ава Атанасий преписал на прекрасен пергамент, струващ осемнадесет жълтици, целия Стар и Нов завет. Веднъж един брат дошъл при него и като видял книгата, я отнесъл. Същия ден ава Атанасий поискал да чете от тази книга. Като установил, че е изчезнала, той разбрал, че я е взел онзи брат, но не изпратил да го попитат от опасение онзи да не прибави към кражбата и лъжа.
Междувременно братът отишъл в съседния град, за да продаде книгата и поискал за нея шестнадесет жълтици. Купувачът му казал:
– Довери ми книгата, за да мога да разбера струва ли тя такива пари – и я занесъл на свети Атанасий с думите:
– Отче, погледни тази книга и ми кажи трябва ли по твое мнение да я купя за шестнадесет жълтици? Струва ли тя толкова?
Ава Атанасий отговорил:
– Да, това е хубава книга. Тя струва толкова.
Купувачът отишъл при брата и му казал:
– Ето ти парите. Аз показах книгата на ава Атанасий. Той я намери за прекрасна и счете, че струва не по-малко от шестнадесет жълтици.
Братът попитал:
– Това ли е всичко, което ти каза? Не добави ли още нещо?
– Не – отговорил купувачът, – нито дума повече.
Добре – казал братът, – аз премислих. Не искам вече да продавам книгата. И той побързал да отиде при ава Атанасий и със сълзи на очи го умолявал да си вземе книгата обратно. Ава отказал с думите:
– Върви си с мир, братко, подарявам ти я.
Но братът отговорил:
-Ако не я вземеш, никога няма да намеря покой.