Скъперникът и мечката

В един доста заможен селянин имал здрави волове, но бил такъв скъперник, че постоянно ги давал да работят срещу наем, а ако през това време му потрябвало да превози нещо свое, той впрягал на мястото на воловете себе си и синя си и пак свършвали работата.
еднъж така впрегнати отишли чак до гората за дърва. И понеже синът през всичкото време мърморел, че като я натоварят, колата ще
стане още по-тежка и няма да могат да а теглят, скъперникът казал:
– Прав си, ама не си. На връщане колата наистина ще е по-тежка, но затова пък гората е на баира, а селото – в дола, та пътят ни ще е по нанадолнище…
Когато стигнали, той решил да каже нещо за свое оправдание и се пошегувал:
– Сега ако бяхме дошли с воловете, някоя мечка можеше да ги изяде.
Чула това намиращата се наблизо мечка и, тъй като не разбирала от шега, а била гладна, се нахвърлила върху самия скъперник. Сграбчила го с огромните си лапи и зяпнала да го яде. Синът обаче вдигнал брадвата си над нея…
– Чакай! – спрял го баща му. – Удряй с опакото, щото инак ще изтъпиш брадвата! И внимавай за кожата, че ако е срязана, много й пада цената!
Но докато скъперникът изрече всичко това, мечката го изяла.