Скитник

Бахаудин ел Шах, великият учител на дервишите на Накшбанди, веднъж срещнал свой събрат на големия площад на Бухара. Новодошлият бил скитащ каландар* от ордена Маламати, "Хора на упрека". Бахаудин бил обкръжен от ученици.
– Откъде идваш? – приветствал той новодошлия с обичайна суфистка фраза.
– Понятие си нямам – казал онзи, като се усмихвал глуповато.
Някои от учениците на Бахаудин изразили своето недоволство от това неуважение.
– Къде отиваш? – настоявал Бахаудин.
– Не знам – извикал дервишът.
-Какво е Бог?!
Към този момент около тях се била събрала голяма тълпа. – Не знам.
– Какво е зло?
– Понятие си нямам. -Кое е неправилно?
– Всичко, което е лошо за мен?
Тълпата, загубила търпение, – така я дразнел дервишът, го прогонили. Той си тръгнал целенасочено – в по-соката, която не водела наникъде, доколкото всеки знаел.
– Глупаци! – казал Бахаудин Накшбанд. – Този човек играе част от човечеството. Докато вие го отхвърляхте, той нарочно демонстрираше безумие, както го демонстрира всеки от нас. Всичко е несъзнателно – всеки ден от вашия живот.