Силата на знанието

Живели в едно селище четирима стари приятели, синове на брамини. Тримата знаели наизуст всички шастри (философски трактат),
но били лишени от здрав разум. Четвъртият бил щедро надарен със здрав разум, но за сметка на това изобщо не познавал шастрите. Веднъж те се събрали всички заедно и повели следния разговор:
– Каква полза има от нашето знание, ако не отидем в друга страна, за да служим там на нейния владетел или да спечелим богатство? Защо да не тръгнем на Изток?
Така и решили.
По пътя най-възрастният казал:
– Един от нас е абсолютно невеж в шастрите. Той няма никакви други достойнства осВен здравия си разум. Но как без подобаващо знание да заслужиш милостта на един владетел? Нека той да си ходи у дома.
– Ей, здравомислещия, върви си вкъщи – подкрепил го вторият. -Ти нищо не разбираш от шастри.
– Не бива да го гоним – нали сме неразделни от детинство – застъпил се за него третият. – Нека да дойде с нас.
Всички се съгласили и продължили нататък. Пресичайки една гора, те видели костите на мъртъв лъв.
– Ето подходящ случай да изпробваме силата на знанията си – казал единият. – Хайде да възкресим лъва. Аз мога да подредя костите му.
Той подредил костите, вторият ги облякъл с телесна плът, напълнил вените му с кръв, а третият се опитал да вдъхне живот на мъртвия лъв.
Здравомислещият се опитал да го разубеди:
– Почакай, почтени, та това е лъВ. Ако го възкресиш, той ще ни разкъса на парчета.
– Плюя на глупавите ти разсъждения – отговорил онзи. – Сега ще Видиш силата на моите знания.
– Тогава почакай, докато се кача на това дърво – помолил здравомислещият.
Едва възкръснал, лъвът веднага се хвърлил върху тримата знаещи и ги разкъсал.