св. Петър измолва лято и зима за хората

Живял някога един сиромах. Той бил толкова беден, че нямал нищо: гол и мокьр лягал, гладен ставал. Една вечер, като си идвал от работа, срещна; свети Петър и рекъл:
– Добър вечер, свети Петре! Петър му отвърнал: -Дал Бог добро.
– Как си, свети Петре? – рекъл сиромахът. – Добре ли си?
– Добре съм. Жив и здрав. Ами ти как си?
– Нали виждаш как съм! Тежко ми е – мокър лягам, мокър ставам. Ще те моля, свети Петре, да се молиш на Бога да промени времето – да бъде топло, да няма никога зима, да бъде все лято, че да е добре за нас бедните, да работим на полето, да си изкарваме хляба.
Свети Петър се съгласил. Излязъл на една висока планина и се молил на Бога три дни и три нощи. Бог му се явил и му казал.
– За какво се молиш, свети Петре? Какво искаш от мен?
Свети Петър казал:
– Ще те моля Господи, да промениш времето. Да бъде винаги лято и никога да не идва зима.
Тогава Господ му казал:
– Не помниш ли, че свети Илия измоли хората сами да определят времето. Реколтата се увеличи, но всичко, добито без труд, стана горчиво.
– Сега те моля да е винаги лято – отвърнал свети Петър.
– Добре – отвърнал му Господ, – ама да не стане по-лошо, отколкото е сега. И да дой:еш да ме молиш да върна времето, както си е било.
– Господи – отвърнал свети Петър, – аз съм обещал на сиромасите да изпрося топло време от теб. Ако не успея, ще изляза лъжец и хората няма да ме почитат като свети Илия.
Тогава Господ му рекъл:
– Така да бъде’
Щом си тръгнал свети Петър и като блеснало онова слънце, като
се разпели онези ми птички, като разцъфтели хубавите овощни дръвчета. Тогава хората излезли на работа, гологлави, боси и по риза. Работели и викали:
– Ех, че топло време, ех, че хубаво!
Дошло полека-лека лятото, дошло и не си отивало. Хората, като видели, че лятото се задръжало дълго, още повече се зарадвали и казвали:
– Ех, че хубаво време! Да живее свети Петър, че ни изпроси такова хубаво време. Ами то по-напред какво беше? Ту пролет, ту лято, ту зима, ту есен. Объркана работа. Я погледнете сега колко е хубаво: едно цъфти, друго върже, трето зрее.
Тъй като времето било все топло и хубаво, на сиромасите било много добре. И така обработили нивите и лозята, че те дали много плод. Напълнили хамбарите с жито и бъчвите с вино – дори някои си поливали харманите с вино, наместо с вода.
На това топло и хубаво време всички твари започнали да стават все повече – навъдили се безброй мухи, комари и всякакви хвъркати гадини. Най-малките от тях били големи като врабчета. Костенурките порасли като пещи, а жабите, които плували из водата, колкото патки. Пораснали и всички други животни, защото винаги намирали изобилна храна. Всеки човек си носел по една волска опашка в ръка, за да се брани от комарите и другите гадини. Навъдили се също и мечките, лисиците, вълците и всякакви други животни, които правели големи пакости на хората.
Хората разбрали, че станало много по-зле, отколкото преди, когато имало лято и зима. Започнали отново да се молят на свети Петър да поиска от Господа пак да промени времето, каквото било преди.
Свети Петър отишъл на същата планина, молил се три дни и три нощи и Бог му се явил:
– Какво искаш сега, свети Петре?
Свети Петър казал за какво е дошъл.
– Бях обещал на сиромасите да им изпрося топло и хубаво време. Но се развъдиха всякакви животни и насекоми, че изпоядоха хората. Сега ме молят да върнеш предишното време, дори и ако трябва да изтърпят някакво наказание.
– Че какво по-голямо наказание от това, което е сега – рекъл Господ. – В гората отидат – вълци ги нападат, в полето отидат – змии и гущери ги хапят, от мухи и комари не могат да излязат на двора. Това наказание им стига.
– Срам ме е, Господи, да отида при сиромасите, ако не им изпра-гим друго време – отвърнал свети Петър.
Господ махнал с ръка:
– Хайде, върви! Аз ще видя какво ще сторя.
Като си заминал свети Петър, като духнал един силен вятър, като завалял сняг – всички птици и всички животни се изпокрили, коя където намери. И хората се затворили в къщите си. Снегът валял без да спре цели дванадесет дни. Затрупал всички дървета и къщи, само тук-таме се подавали връхчета на дървета и комини. Всички гадини, които били затрупани в снега, измрели. След дванайстия ден духнали силни ветрове, стопили снеговете и настанала вече пролет. След пролетта дошло лятото и хората, като излезли на работа, видели, че насекомите са погубени и другите животни ги нямало вече да им правят пакости. Повикали свети Петър и му казали:
– Свети Петре, все на теб ще се молим и служба ще ти служим на Петровден. Искахме ти топло време – изпроси ни, след топлото дойде студено – и от него ни избави.
От този ден хората оставили на Господ да решава какво ще е времето, затова всеки ден е различен.