Светият и грешникът

Живял един дервиш, който вярвал, че задачата му е да се сближава с хората, вършещи злини и да вселява в тях духовни мисли, за да могат те да намерят праведния път. Само че това, което дервишът не знаел, е, че учител е не този, който казва на другите да правят това или онова, изхождайки при това от закостенели принципи. Ако учителят не знае точно каква е вътрешната ситуация на всеки ученик, то може да изпита върху себе си обратното на това, което желае. Независимо от всичко благочестивият намерил веднъж човек, който бил обзет от страстта да играе хазарт и не знаел как да се избави от този навик. Дервишът първоначално се настанил близо до дома му. Всеки път, когато той отивал в игралната зала, дервишът слагал по един камък в една постепенно нарастваща купчина, така че по този начин да отбелязва всеки грях, който натрупвал този човек, като видимо напомняне за злото.
Всеки път, когато този човек излизал от дома си, се чувствал виновен. Всеки път, когато се прибирал, той Виждал нов камък в купчината. Всеки път, когато доба¬вял в купчината нов камък, благочестивият чувствал гне¬ва на играча и лично удовлетворение (което той наричал божественост), от това, че е регистрирал този грях.
Така продължавало в течение на двадесет години. Всеки път, когато играчът виждал благочестивия, си казвал: "Ако можех да разбера доброто! Как този светец се труди за моето спасение! Ако можех да се поправя, да не говорим – да стана такъв като него, защото той сигурно ще заеме своето място сред избраните, когато дойде възкресението!"
Случило се така, че в резултат на стихийно бедствие и двамата умрели по едно и също време. Ангелът долетял, за да вземе душата на играча и меко казал:
-Трябва да ме последваш в рая.
– Но как е възможно това? – казал грешният играч. – Аз съм грешник и трябва да отида в ада. Ти вероятно търсиш онзи, благочестивия, който стоеше срещу дома ми и в продължение на две десетилетия се опитваше да ме промени? 
– Благочестив? – казал ангелът. Не, него го повлякоха в долните сфери, защото нему се полага да се пържи в пъкъла.
– Що за справедливост е това? – закрещял играчът, забравяйки за положението си. Ти сигурно си сбъркал инструкциите!
– Това не е така – казал ангелът- и аз ще ти обясня. – Ето как стоят нещата. Благочестивият се е задоволявал в продължение на двадесет години с чувство за собствено превъзходство и значимост. Сега е неговият
ред да възстанови равновесието. В действителност той слагаше камъните в купчината заради себе си, не заради теб.
– А как стоят нещата по повод моята награда? Аз пък какво съм заслужил? – попитал играчът.
– Ти трябВа да бъдеш награден, защото Всеки път когато минаваше покрай дервиша, първо си мислеше за добротата, а след това за дерВиша. Именно добротата, а не човекът, те награждава за твоята вярност.