Самодивите и гърбавият

Един гърбав човек веднъж замръкнал в гората до самодивски кпаденец. През нощта дошли самодивите и започнали да играят хоро. Като поиграли малко, видели човека, ни жив, ни умрял от уплаха. Хванали го и го накарали и той да се улови за хорото. Самодивите му казали:
– Каквото викаме ние и ти ще викаш същото!
Продължили да играят и да викат:
– Сряда, петък, сряда, петък…
И гърбавият – какво да прави – викал с тях:
– Сряда, петък, сряда, петък…
Като се наиграли хубаво, една от самодивите го тупнала с ръка по гърбицата и тя веднага изчезнала. Човекът се изправил и се прибрал вкъщи. Разчуло се из близките села какво преживял гърбавият на самодивския кладенец.
Дошъл при излекувания друг човек с гърбица. Разпитал къде е кладенецът, че и той да се избави от гърбицата.
Като мръкнало, дошли самодивите и се започнало хорото. Намерили скрития човек и го хванали да играе с тях. Казали му:
– Каквото викаме ние и ти ще викаш същото! Започнали пак:
– Сряда, петък, сряда, петък… А гърбавият викал:
– Сряда, четвъртък, пък чак тогава петък.
Те викали: „сряда, петък", той пак „сряда, четвъртък, пък чак тогава петък"
Тупнала го самодивата по гърба и му израсла още една гърбица.