Рибарят от Чефалу

Веднъж един рибар от Чефалу, като изтеглял мрежата в лодката, почувствувал голяма тежест и повярвал, че е уловил кой знае какъв рядък лов. Но в мрежата намерил! Само една рибка, дълга колкото кутре, хванал я за опашката и се готвел ядосано да я хвърли обратно в морето, когато чул тънко гласче:
— Ай, не ме стискай така силно!
Рибарят се огледал и не видял никого, нито близко, нито далече. Замахнал, за да хвърли рибката, но гласчето пак се обадило:
— Не ме хвърляй, не ме хвърляй!
Тогава разбрал, че гласчето идва от рибката, разрязал я и видял в нея едно съвсем мъничко детенце, но добре оформено, с краченца, ръчички, личице, всичко както трябва, само дето на гърба си имало две перки, като рибите.
— Какво си ти?
— Аз съм морското детенце.
— Какво искаш от мене?
— Ако ме вземеш със себе си, ще ти донеса щастие. Рибарят въздъхнал:
— Вече имам толкова деца, които трябва да храня, тъкмо на мене ли се падна още едно гърло!
— Вземи ме и ще видиш — казало морското детенце.
Рибарят го отнесъл в къщи, накарал да му направят ризка, за да си крие перките, и го сложил да спи в люлката на детето, което последно му се било родило. Морското детенце не заело и половин възглавница.
Но колкото за яденето: ужасна работа! Морското детенце ядяло повече от всички останали деца на рибаря, които били седем и кое от друго по-гладни.
— Хубав късмет имам — въздишал рибарят.
— Ще ходим ли за риба? — попитало на следната утрин морското детенце с тънкото си гласче.
Отишли за риба и морското детенце казало:
— Греби направо, докато ти кажа да спреш. Ето при­стигнахме. Сега хвърли тук мрежата.
Рибарят послушал и когато измъкнал мрежата, видял, че е пълна като никога: само риба първо качество.
Морското детенце плеснало с ръчички:
— Нали ти казах! Аз зная къде са рибите.
За кратко време рибарят забогатял, купил си втора лодка, после трета, после много други и всички те излизали да хвърлят мрежи за него. Мрежите се пълнели с хубава риба, рибарят печелел толкова много пари, че трябвало да изучи за счетоводител един от синовете си, за да му ги брои.
Но като станал богат, рибарят забравил колко бил стра-дал като бедняк. Отнасял се зле с моряците си, плащал им малко и ако се бунтували, ги уволнявал.
— Как ще изхранваме децата си? — оплаквали се те.
— Давайте им камъни —отговарял той, —ще видите, че ще ги смелят.
Морското детенце, което виждало всичко и чувало всичко, една вечер му казало:
— Внимавай, че каквото е направено, може и да се развали.
Но рибарят му се изсмял и не му обърнал внимание. Дори взел морското детенце, затворил го в голяма мида и го хвърлил във водата.
И кой знае колко време трябва да мине, преди морското детенце да успее да се освободи. Вие какво бихте направили па негово място?