Разкаяние

Веднъж един ангел не послушал Бога и бил изправен пред трона на съдията. Помолил се ангелът да му разрешат да изкупи вината си и Бог казал:
– Аз няма да те накажа, но за непослушанието си ти трябва да слезеш на земята и да ми донесеш от там най-ценното нещо.
Полетял ангелът към земята, кръжал над планини и долини, над реки и морета и все търсел най-ценното нещо. Накрая след няколко години, прелитайки над едно бойно поле, той видял как умира войник, ранен в сражение за отечеството.
– Вода, вода! – молел воинът с пресъхнали устни.
Като чул стоновете му, друг умиращ войник пропълзял до него, отворил манерката си и започнал да пои другаря си, на чието лице се появила усмивка. Когато манерката се изпразнила, ангелът я взел и я занесъл пред трона на Всевишния.
– Всемогъщи Боже – казал той, – това сигурно е най-ценното нещо на света.
– Разбира се – съгласил се Бог, – ценно е, но не е най-ценното нещо на света.
Върнал се ангелът на земята и след дълго търсене се добрал до лазарета, където умирала милосърдна сестра. Тя се грижела за болните, когато била поразена от неизлечима болест и сега й оставали преброени часове. Когато издъхнала, ангелът поел последния й дъх, зане¬съл го пред съдийския трон и казал:
– Всемогъщи Боже, това вече със сигурност е най- ценното нещо на света.
Бог се усмихнал на ангела и казал:
– Саможертвата е огромна ценност, но се върни обратно и ми донеси онова нещо, което е най-ценно на света. Върнал се ангелът на земята и този път търсил дълго, докато не забелязал ездач, промъкващ се през гората. Той бил въоръжен от главата до петите и по свирепия му вид си личало, че е злодей. Ездачът се промъквал към колибата на врага си, за да го убие. Стопаните на хижата не подозирали нищо и у дома им била запалена светлина. Злосторникът се прокраднал до прозореца, надникнал вътре и пред очите му се открила следната картина: слагайки малкия си син да спи, майка му го учела да се моли и да благодари на Бога за всички благодеяния, които той изпраща на хората. Тази сцена на¬помнила на злодея собствената му майка, която по същия начин го слагала да спи, когато бил дете, и по същия начин го учела да се моли. Сърцето на злодея омекнало, по бузите му потекли сълзи и той съжалил за ло¬шите си намерения. Ангелът поел една сълза и я занесъл на Бога.
– Милостиви Боже, разкаянието безусловно е най-ценното нещо на земята.
Бог ласкаво се усмихнал на ангела и казал:
– Сега си прав – в моите очи това е най-висшата ценност.