Разказ за огъня

Някога, много отдавна, един човек, като разсъждавал съсредоточено и упорито над тайните на природата, разкрил как се добива огънят.
Този човек наричали Нур. Той решил да сподели с хората откритието си и заради това започнал да пътешества от общност на общност.
Предавал секрета на много групи хора. Някои се възползвали от това знание, други, без да си дадат време помислят колко полезно може да е то за тях, разбрани само, че Нур представлява опасност за тях и го прогонили. В края на краищата хора от някакво племе, пред които той представил изкуството си, изпаднали в дива паника и зо убили, виждайки в него изчадие на ада.
Минали векове. В първата общност, където Нур някога обучавал хората да добиват огън, това знание се съхранило само сред особени жреци, които се ползвали с власт, богатство и топлина, докато в същото време останалите хора замръзвали от студ. Втората общност изцяло забравила изкуството на огъня. Хората от третата общност се покланяли на образа на Нур, тъй като именно той бил техният учител. В четвъртата се съхранила историята за откриването на огъня в легенди и предания – едни вярвали в тях, други не. В петата общност действително използвали огъня и това позволява¬ло на хората да се топлят, да си приготвят храна и да произвеждат разни полезни предмети.
И ето че след много години един мъдрец с неголяма група ученици пътешествал из земите на тези племена. Учениците били изумени от множеството различни ри¬туали, с които се сблъскали тук.
– Но нали тези действия се отнасят само до добива на огън и до нищо друго – казали те на учителя. – Наш дълг е да разкрием истината на хората.
– Какво пък, съгласен съм – отговорил учителят. -Тогава ние ще повторим пътешествието си във връзка с тази нова цел и тези от вас, които оцелеят до края му, ще Узнаят какви са реалните проблеми и как да ги разрешат.
И така, мъдрецът и учениците му стигнали до първото племе, където им оказали радушен прием. Жреците поканили пътешествениците на церемония "сътворяване на огъня."
Когато церемонията завършила и тълпата възбудено преживявала видяното "чудо", мъдрецът се обърнал към учениците:
– Желае ли някой от вас да разкрие истината на хората?
Първият ученик казал:
– В името на истината се смятам за длъжен да пого-воря с тези хора.
– Ако се каниш да направиш това на свой риск, започ¬вай – казал учителят.
Ученикът излязъл отпред, застанал пред вожда на племето и обкръжаващите го жреци и казал:
– Аз мога да сътворя чудо, което вие ще сметнете за особена проява на Бога. Ако направя това, ще признаете ли, че вече много векове сте били в заблуда?
– Дръжте го! – извикали жреците.
Хванали този човек и го отвели. Повече никой не го видял.
Пътешествениците тръгнали на път и след известно време стигнали до територията на втората общност, където се покланяли на оръдията за разпалване на огън. Още един ученик се наел да вразумява тези хора.
С позволението на учителя той казал:
– Искам да поговоря с вас като с разумни хора. Вие се кланяте даже не на самата вещ, а само на средствата, с помощта на които тя може да бъде произведена. По този начин вие сте лишени от възможността да използвате тази вещ. Аз познавам реалността, която лежи в основата на вашия обред.
Тази общност се състояла от по-разумни хора, но те казали на ученика:
-Тъй като си наш гост, ние те почитаме с гостопри¬емство. Но като пришелец, който не е запознат с нашата история и обичаи, ти не можеш да разбереш това, което ние правим. Ти се заблуждаваш, дори е възможно да се опитваш да ни лишиш от религията ни или да я промениш, затова не искаме повече да те слушаме.
Пътешествениците продължили нататък. Като стигнали земите на третата общност, пред всеки дом те видели идол, изобразяващ Нур – откривателя на огъня. Трети ученик се обърнал към ръководителя на общността така:
-Този идол изобразява човек, олицетворяващ възможност, която той е бил в състояние да използва, не е ли така?
– Може би е така – отговорили почитателите на Нур, – но да проникнат в тази тайна е дадено на малцина.
– Само на тази шепа хора, които ще разберат, а не на тези, които отказват да видят определени факти – казал третият ученик.
– Всичко това е ерес, при това изказана от човек, който даже не умее да говори правилно на нашия език и не принадлежи към свещениците, посветени в нашата Вяра – замърморили жреците.
И този ученик не постигнал успех.
Групата продължила пътешествието си и пристигнала на територията на четвъртата общност. Този път пред събралите се хора излязъл четвърти ученик. Той заявил:
– Историята за създаването на огъня е правдива. Аз знам как може да се добива огън.
В тълпата настанало объркване и били чути различни мнения. Някои казвали: "Възможно е това да е истина и ако е така, то ние непременно искаме да узнаем как да добиваме огън."
Но когато мъдрецът и последователите им ги изпитали, се изяснило, че повечето се стремят да използ¬ват огъня за своя лична изгода. Те не разбирали, че огънят е необходим за човешкия прогрес. Умовете на преобладаващата част от хората от това племе били дотолкова пропити с извратени легенди, че тези, които си въобразявали, че са способни да си представят истината като такава, се оказали неуравновесени хора, които не умеели да получават огън даже ако им покажели как се прави това.
Имало и други, които заявили: "Разбира се, в легендите няма нищо правдиво. Този човек просто иска да ни направи на глупаци, за да заеме висок пост в нашата общност."
Трета партия казвала: "Нашите легенди трябва да си останат такива, каквито са, тъй като те са нашето наследство, което обединява всички ни в едно цяло. Ако ние сега се откажем от тях, а след това установим, че новото тълкуване е негодно, какво ще стане тогава с нашето общество?"
Имало и други гледни точки.
И така, групата продължила нататък и най-сетне стигнала територията на петата общност, където паленето на огън било нещо обикновено и общодостъпно Там пътешествениците се сблъскали с други изпитания.
Мъдрецът казал на своите ученици:
– Вие трябва да се научите на това, как да учите, защото човек не желае да го учат. Първо, трябва да научите хората как да се учат. А преди това да им обясните, че съществува нещо, на което следва да се научат.
Хората си въобразяват, че Вече всичко знаят и винаги искат да изучат това, което си мислят, че трябва да научат, а не това, което наистина е необходимо да бъде научено преди всичко. И едва когато разберете всичко това, ние ще можем да изобретим метод за обучение.
Знанието без специална способност за обучение е нищо.