Разказ за Мария Магдалена

Вие познавате моя начин на живот, когато нощем ни познаваха, а денем се извръщаха. Също както и при Христос ходеха нощем, а денем извръщаха лице. Помислих си: ето, аз съм най-нисшата и на слънце се срамуват от мен, но денем също избягват и най-висшия пророк. Така най-нисшето и най-висшето се избягват еднакво.
И ето че аз реших да го намеря и през деня да му протегна ръка. Облякох най-хубавата си дреха и сложих огърлицата от Смирна, напръсках косата си с аромати – така отидох, за да кажа на народа: "На слънчева светлина избягваните от теб най-нисшо и най-висшо се срещат."
И когато го видях седнал сред рибарите, покрит само с ленено платно, останах от другата страна на улицата и не можах да се приближа. Между нас минаваха хора, които еднакво ни избягваха.
Така беше решен животът ми, защото той каза на любимия си ученик: "Вземи щипка прах и я отнеси на тази жена, за да има за какво да се замени нейната огърлица. Наистина в тази пепел има повече светлина, отколкото в нейните камъни. Защото от пепелта може да бъде създаден камък, но от камъка – само прах."
Останалото вече знаете, защото той не ме осъди, но само претегли моите вериги и веригите на позора се пръснаха на прах. Просто решаваше той. Никога не се затрудняваше да изпрати най-простия предмет, който решава цял един живот. До тези пратки той се докосваше, някак си одухотворявайки ги.
Пътят му беше празен, защото народът, получил от него дар, набързо се разбягваше. И желаеше той да положи ръце, и беше празно.
Фуриите на срама се носеха след него и престорено махаха с клонки, когато той вече беше осъден. Цената на разбойника се оказа достойна за тълпата.
Наистина разби веригите, защото даде знание, като не прие отплата.