Пълна картина

Цял живот двама братя живели зад високите градски стени. Никога не виждали нито полета, нито градини. Ето че веднъж решили да отидат на село.
Вървели братята по пътя и видели оран, на която работел земеделец. Гледали го те и се чудели:
"Какво прави той? Разкопава земята и оставя в нея дълбоки бразди! Защо трябва да се разваля равната земя, покрита с нежна зелена трева?"
След това видели как той хвърля семена в браздите.
-Луд някакъв! – възкликнали те. – Взема хубава пшеница и я хвърля в калта!
– Не ми харесва селото – казал раздразнено единият от братята, – тук живее странен народ.
И се върнал в града.
А вторият брат останал на село. Само след няколко седмици забелязал поразителна промяна. Засятото поле започнало да се покрива с млада зеленина, още по-прекрасна и нежна от предишната. Това откритие така го впечатлило, че той писал на брат си да дойде, без да се бави, и сам да види какви чудесни промени са настъпили на село.
Брат му дошъл и истински се възхитил.
Времето минавало и зелените кълнове се превръщали в златни класове. Сега те разбрали защо се е трудил земеделецът. Когато пшеницата узряла, той донесъл коса и започнал да коси. Тогава нетърпеливия брат се развикал:
-Този човек е ненормален! Толкова труд хвърли през тези месеци, отглеждайки чудесна пшеница, а сега я реже със собствените си ръце! Що за глупост! Тежко е да се гледа това! Отивам си обратно в града!
А търпеливият брат останал на село. Той наблюдавал как земеделецът събира реколтата в хамбара, как ловко отделя зърното от плявата и изпаднал във възторг, като видял как събрал сто пъти повече пшеница, отколкото посял. Едва сега разбрал всичко от край до край: всяко действие на земеделеца имало някакъв смисъл, имало определена цел.
Същото е и с Бога. Всичките му замисли са за наше благо. Но смъртният, като вижда само малка част от неговото творение, не може да се добере до същността и смисъла на действията на Всевишния.