Просто стоя и нищо не правя

Един адепт в дзенбудизма стоял рано сутринта сам на върха на един хълм. Стоял неподвижно и сам като хълма. Наблизо минавали трима мъже, излезли на сутрешна разходка. Те го погледнали и стигнали до различни изводи по повод на това, какво прави той.
Единият казал: „Аз познавам този монах. Веднъж му се изгуби кравата. Затова стои и гледа от хълма къде е тя.“
Вторият казал: „Съдейки по това, как стои, той въобще не гледа. Изобщо не се движи, а очите му изглеждат почти затворени. Човек не търси нещо по този начин. Мисля, че е правел сутрешна разходка с приятел, който е изостанал, и сега той го изчаква да го настигне.“
Третият казал: „По всяка вероятност причината не е и тази, защото, когато някой чака някого, от време на време се оглежда, за да погледне не идва ли приятелят му. Той изобщо не се движи, не се оглежда. Той не чака, това не е позата на очакващ човек. Мисля, че той се моли или медитира.“
Те толкова се разминавали в мненията си и така спорили по този въпрос, че решили да се приближат до него и да го попитат.
Доближили го и първият попитал:“ Кравата ли търсиш? Знам аз, че веднъж я изгуби и сега гледаш да я зърнеш нейде.“
Човекът отворил очи и казал: „Аз не притежавам нищо и затова нищо не мога да загубя. Не търся нито крава, нито каквото и да било.“ След това затворил очи.
Вторият казал: „Тогава аз трябва да съм прав – ти чакаш приятел, който е изостанал.“
Човекът отворил очи и отговорил: „Аз нямам приятели и врагове, така че как бих могъл да чакам някого? Аз съм сам – никой не е изоставал от мен, тъй като никого не е имало. Аз съм съвършено сам.“
Тогава третият казал: „Тогава аз съм прав, защото няма други възможности. Аз мисля, че ти се молиш, медитираш.“
Човекът се засмял: „Ти си най-глупавият. Та аз не познавам някого, на когото да мога да се моля, и нямам никакъв обект на достигане, така че как бих могъл де медитирам?!“
Тогава и тримата едновременно попитали: „Какво правиш тогава?“ Аз просто стоя и нищо не правя“ – отгорил човекът.