Простирай си краката според чергата

Веднъж царят извикал всички шивачи от страната и заповядал да му ушият юрган, който да не му бъде нито дълъг, нито къс. Никой от шивачите не можал да изпълни желанието на царя и той заповядал да отсекат главите на всичките.
След като станало това, пред него се явил още един шивач:
— Царю — рекъл му той, — аз мога да ушия юрган, който ще ти бъде по мярка: нито дълъг, нито къс. Само заповядай, и аз ще се заловя за работа.
— Така да бъде, ший! — отговорил царят. — Но внимавай, предупреждавам те още отсега, че ако юрганът ми бъде дори съвсем малко дълъг или къс, ще заповядам да ти отсекат главата.
— Съгласен съм — отвърнал шивачът и се заловил за работа.
Ушил той юргана нарочно малко по-къс, донесъл го и го сложил пред царя, а под престилката си скрил камшик.
— Сто години да живееш, царю — рекъл шивачът, — донесох ти юрган какъвто искаш. Погледни дали е хубав.
— Я дай да видя, по мярка ли ми е!
Легнал царят, покрил се с юргана, но краката му останали отвън. Тогава шивачът измъкнал камшика изпод престилката си и ударил царя по голите пети. Царят веднага си скрил краката под юргана.
— Дръж си краката според дължината на юргана — извикал шивачът.
 Като чул тези умни думи, царят не казал нищо на шивача, възнаградил го богато и го пуснал да си върви по живо по здраво.
Не току-така хората казват:
«Простирай си краката според чергата».