Прокълнати дървета

Когато Адам умрял, Ева го погребала в земята и в устата му сложила три семки от ябълката в рая, която двамата изяли. Искала с тях да се откупи пред Бога за извършения грях.
След много години от главата на Адам изникнали три големи дървета, но безплодни, дори листа нямали, които да хвърлят сянка. Всеки, който виждал тези три дървета, изричал нещо лошо за тях, защото не давали плод и сянка. Никой не знаел, че те са поникнали от Адамовата глава. За да се открие тази тайна, Господ заповядал да духнат силни ветрове, които повалили трите дървета на земята. Изтръгнатите им корени, пълни с пръст, били големи, колкото разперените клони.
Цяла пещера се отворила под коренищата. Всички се чудели как е възможно да рухнат такива стари дървета. Много хора, зарадвани, че бурята ги е изкоренила, дошли с брадви и насекли клоните. Но като хвърляли дървата в огъня, видели, че те не горят, сякаш били от камък. Казали си:
– Их, прокълнато дърво, когато беше клонка, плод не даваше и сянка не хвърляше, сега пък в огъня не гориш!
Изминало време, народът гледал с лошо око на повалените три дървета, дори и на мястото, където били пораснали. Всички вярвали, че това място е лошо, прокълнато от Бога, та затова е родило такива дървета.
Един ден завалял много силен дъжд. Един войник на кон с дълго копие на рамо минавал край мястото, където лежали трите дървета. Той видял дупката, над която стърчали коренищата и влязал с коня в нея, за да се заслони от големия дъжд. Като навлязал с коня в пещерата, започнал да разглежда наоколо и разбрал, че това не е пещера, а огромен човешки череп. Щом спрял дъждът, войникът излязал и отишъл при управителя на близкия град и му казал какво е видял. Дошли хора и когато разкопали наоколо, наистина се показал човешки череп. Събрали се свещеници, владици и всякакви учени хора, мислили и пресмятали на какъв човек може да е била тази глава. Най-после всички решили, че тя е била на дядо Адам.
Откакто се разбрало, че главата е на Адам, първо свещениците, а после всички хора хвърлили по камък срещу нея и я прокълнали.
Хората кълнели Адам, че съгрешил, та Бог го изгонил от рая и заради него всички хора живеят в труд и мъки на земята. Както всички били разгневени на Адам, един човек извикал:
– Ха, бре, хора, да грабнем тези прокълнати дървета и да ги хвърлим в тресавището.
И хората грабнали дърветата и ги отнесли в тресавището, което било наблизо, та ги хвърлили в него. Много години стояли там дърветата, всеки, който ги видел, все ги кълнял. Всяка година за един ден от тресавището извирала вода – тогава слизал ангел божи, та с водата миел дърветата от калта. Един болен сънувал, че ако отиде и се измие с тази вода, ще оздравее. Отишъл болният до тресавището, измил се и оздравял. Той разказал за това чудо на други болни, те разнесли новината по целия град и стотици хора се събрали на тресавището да се измият. От тях никой не оздравял. Само първият, който се измил, оздравял. Всички, които не оздравели, кълнели и казвали:
– Как може болен да оздравее от вода, в която има прокълнати дървета?
Всяка година ставало така: един оздравявал, а стотици си оставали болни и кълнели дърветата, които били потънали в калта и водата.
Така изминали много години. Христос дошъл на земята и го осъдили да бъде разпънат на кръст. Еврейските свещеници се сетили да извадят трите дървета, които лежали в тресавището, и от тях да нап¬равят три кръста: един за Хистос, а другите за двама разбойника, и да ги разпънат на тях.
– Точно така – рекли евреите, – на такъв човек се полага такъв кръст, направен от прокълнато дърво.
Извлекли дърветата и от тях направили три кръста. Мислили дълго къде да ги забият, че да разпънат на тях осъдените. Накрая решили да ги отнесат на лошото място, където била закопана главата на Адам. И там висял Христос разпънат, докато протекла кръвта му и покапала по земята. С христовата кръв Адам се покръстил и Бог му простил стария грях, който първият човек бил сторил в рая.