Принцът

Един занаятчия много обичал своя цар и за да се приближи до него, станал огняр в двореца. За да се наслаждава постоянно, като гледа любимия си цар, той направил отверстие в стената, отделяща стаята му от недостъпния царски кабинет. През това отверстие тайно се любувал на кумира си.
Веднъж царският син изпаднал в немилост заради някаква немарливост в разговора с баща си и бил заключен в стаята на огняря. Тъгувайки по баща си, принцът измолил огняря да му отстъпи отверстието и облекчавал душата си с това, че поне отдалеч виждал баща си. Тогава огнярят му казал: "Горкият! Аз, човек прост и беден, няма как да бъда допуснат до царя и съм принуден да му се любувам отдалеч през малко отверстие. Ти, човек умен и възпитан, способен да заседава в царския съвет и постоянно нужен на царя, си обречен на същата участ само заради това, че не си съумял да се държиш добре и внимателно да претеглиш думите си. Послушай ме: изправи поведението си – и винаги ще седиш редом с царя!"