ПРИКАЗКА С ТОРНАДО

Веднаж, когато в София валеше дъжд, от небето падна една лява червена обувка с високо бомбе като разтворена муцуна на озъбен булдог и твърде странната за обувка форма на боксова круша.
-Каква е тая работа?-попита уличният полицай, защото обувката го удари по главата, но не довършил въпроса си, от небето върху му се стовари още една обувка- зелена, дясна, с остър и дълъг като щъркелова човка нос и с формата на изхвърлена от употреба изтърбушена лодка.
-Ама че безобразие!- каза ядосано полицаят.-Не стига, че съм мокър до кости, но и някой негодник май че ме замерва със стари обувки.- Но аз ще го науча никога повече да не прави така.
И полицаят, смръщен и решен да действа, вдигна с палката си първо червената, после зелената обувка, огледа ги най-професионално, скенира ги със служебния си регистратор, който моментално анализираше, отчиташе и записваше всички видими и невидими данни за “обекта”, и запрати обувките към контейнера за боклук. После извади джобния си електронен полицейски наказател за незабавно откриване и задържане на нарушителя, и се огледа заканително.
-Кой си разрешава да си изхвърля нещата за изхвърляне на улицата, че и да ме замерва с тях?- прогърмя гласът му по полицейския му мегафон и прокънтя по целия мокър, шибан от камшиците на дъжда и пуст площад.-Или нарушителят смята, че като вали такъв проливен дъжд, аз ще съм се скрил някъде на сухо и няма да го видя?- вдигна главата си полицаят да проследи накъде наказателят сочи че е виновникът, видя че знакът сочи небето, вдигна глава и занемя.
Занемя, защото, точно над главата му, размахвайки босите си крака, с дъжда от небето се носеше право към него един истински цирков клоун.
-Варда!- извика клоунът и се стовари до самия полицай.
-Извинете гражданино, но това на нищо не прилича!- огледа го строго полицаят.- Може да сте цирков клоун, но такива номера на мене не ми минават.
-А на мене никак!- ядоса се и затърси обувките клоунът, намери ги до контейнера с боклук и ги нахлузи.- Къде ми е цирка? Къде ми е публиката? Къде ми е кученцето? Или смятате, че като сте полицай, може да се разпореждате с хората както си искате.
-Моля, моля! Аз си изпълнявам дълга, а вие какво? Вършите безобразия, а после обиждате.
-Аз ли обиждам, или вие си правите полицейски своеволия? Кой ме изтръгна от представлението и ме запрати тука в тоя дъжд направо през купола на цирка и за смях на публиката? И добре че винаги си нося чадър! Иначе. . иначе. . щях да се удавя! Щях да повредя единствения си сценичен костюм! Ами ако хвана заради вас пневмония? Веднага ще направя оплаване за нарушаване на гражданските ми права, за проваляне на номера ми с кученцето Рики и издевателство върху моята личност!
-Много си позволявате, господин клоун! Вие ще падате от небето, а мене ще обвинявате за циркаджийските си номера? Аз не съм фокусник! Тая работа е по вашата специалност. А за това кое как е станало ще се разберем в полицейския участък!- щракна полицаят белезниците на вбесения клоун както клоунът си държеше с две ръце чадъра над главата и взе да набира номера за полицейската кола, за да откара арестанта в участъка.
Но преди да набере до край номера, в краката му падна розово цирково пуделче, което без съмнение бе същия тоя Рики, за когото спомена клоунът.
-О, Рики! О скъпи Рики!- развълнува се клоунът.- И ти ли? Как се радвам, че не си ме изоставил! Ела да те целуна!
-Да ме целунеш ли? Как не те е срам!- заджавка кученцето срещу него.- Ще ме излиташ, ще ме подлагаш на тежки изпитания, и след това ще ме целуваш! Знаеш ли, че едва не паднах в океана? Знаеш ли, че сърцето ми едва издържа на тоя шантав полет- направи салто кученцето и застана на два крака.
– Опала-а!- си каза полицаят.- Какви си ги вършил, господин клоун?
– Нищо не съм вършил! Нищо не знам! Нищо не разбирам- рече клоунът.
-Не знаеш, а? Не знаеш!- джафна гневно розовото пуделче.- Не знаеш ли, че аз не ги обичам тия номера?
– И аз!- отвърна клоунът.
-Лъжец! На мене ли го казваш? Сякаш че не те знам що за щурак си и че това прелитане през небесата и падане тука го дължа на тебе!- разлая се пуделчето, без да обръща ни най-малко внимание ни на полицая, ни на леещия се из ведро дъжд.-Безобразие! Безобразие, за което ще отговаряш!
-Ще отговаря! В това ти бъди сигурен!-важно се намеси полицаят.
-И за цирка ще отговаря! Той изчезна пред собствените ми очи ми преди да отлетя! Къде изчезна цирка? А?- не спираше да лае кученцето.
-Не зная!- мрачно рече клоунът.-Питай полицая!Само полицията е, която всичко знае.
– Да питам полицая ли? Откъде накъде полицаят? Ти си тоя дето обича да се прави на Мистер Сенко и да изчезва разни неща, та публиката да ти се възхищава!- все по-настървено джафкаше Рики, а полицаят включил служебния си регистратор със задоволство следеше нищо от казаното и видяното да не бъде пропуснато.
-Нали публиката трябва да се забавлява. И нали сме партньори- рече клоунът.
-Пишеш ми се за партньор, а все гледаш да проваляш цирковите ми артистични изяви и въобще цирковата ми кариера!- не млъкваше кученцето.-Дори мене се опита един път да ме изчезнеш, а сега си изчезнал целия цирк с публиката, която ако искаш да знаеш идва на представленията не за тебе, а заради мене!
-Съжалявам!- каза клоунът и се почеса по главата със закопчаните си с белезнице ръце като едва не изтърва чадъра.-Когато правя фокуси с изчезване връщам онова, което фокуснически съм скрил в ръкавите си, в пазвата си, или във външните си и вътрешни джобове. А мога ли в тях да скрия цял цирк?
-Можеш, можеш! И престани да ми се правиш на ни лук ял, ни лук мирисал, а ми изфокусирай един кучешки чадър, че заради тебе целият съм мокър!
– Съжалявам!-сви рамене клоунът.- За да изфокусирам нещо, то трябва да го има. Не мога да изфокусирам нещо, което го няма!
Обаче циркът го имаше, нали? А сега го няма!
-И в джоба си ли да го скрия?- ядоса се клоунът.
-О, знам те аз тебе! Смалил си го и си го пъхнал в джоба си, а сега или не искаш, или не можеш да го върнеш!
-Брей, че работа!- хвана се за главата полицаят.- Брей, че опасен бил тоя клоун! Брей че крадец, който е отмъкнал не какво да е, а цял цирк. Да арестуваш такъв крадец си е чист полицейски късмет. И да го арестувам точно аз!
-Давай веднага цирка!- строго каза полицаят.- Давай цирка и не ми разигравай циркаджийски номера! Колкото топка за тенис ли си го смалил или колкото копче?- взе той да обискира клоуна.- Къде си го скрил? Казвай!
-Къде ще го крия? Къде ще скрия цял цирк?- опитваше се да се съпротивлява клоунът, но нали беше със закопчани ръце и то вдигнати нагоре нищо не можеше да направи.- Как си я представяте тая работа със смаляването? То не става ей така, защото си го пожелаваш! За изчезването трябва специална циркова сцена!Трябват специални циркови огледала!Трябват камери и електронна техника!Трябват асистенти и помощници!Но и да се получи номерът, то е само илюзия, а не е в действителност-опитваше се да се оправдае клоунът докато полицаят старателно обръщаше с хастара навън всичките му джобове, после свали клоунското му сако през закопчаните ръце, за което клоунът сам му помогна, свали му клоунската риза, свали му клоунските пъстри панталони и накрая го остави по бельо и дори почти съвсем гол под непреставащия да се лее дъжд и не се запита как го направи като ръцете на клоуна бяха закопчани.
Впрочем за клоуна не беше никакъв проблем да свали мигновено белезниците от ръцете си още когато полицаят го закапча, но не искаше да го предизвиква и да си усложнява положението, затова си траеше. При това, останал гол под дъжда, шибащите го водни струи охлаждаха пламналата му от въпроси и негодувание глава и намаляха температурата и високото кръвно, които бе вдигнал.
-Не само за цирка- лаеше край него кученцито Рики и помагаше на полицая за обиска като смъкваше от клоуна разни неща като панделката на клоунското фишу, клоунския нос, клоунските уши и всичко, което можеше да се смъкне.-И за публиката ще отговаряш!-не спираше да лае то като грабна чадъра от закопчаните ръце на клоуна и цяло се покри с него.-Защо когато почна моят номер публиката я нямаше- излая подавайки си само носа изпод чадъра Рики.-Имаше я и ми ръкопляскаше, а после изчезна! Изчезна, защото и нея си изчезнал.
-Какво? И публиката ли?
Сега клоунът наистина се стресна. Стресна се и се уплаши.Защото за него, като за всеки истински артист, публиката бе свещена и недосегаема. Той живееше за публиката. Той се раздаваше на публиката. Той бе готов и на най-трудните и рисковани номера заради удоволствието, което искаше да създаде на публиката. Тя бе най-важното в неговия живот. С него можеше да се случи всичко, но не можеше да допусне и косъм да падне от главата на никой от публиката.
-Публиката! Какво е станало с публиката?- смъкна си моментално белезниците клоунът, грабна с клоунска ловкост и пъргавина радиотелефона от ръцете на полицая,и докато полицаят се мъчеше да изтръгне радиотелефона си от ръцете на клоуна,клоунът вече се свързваше с разни агенции и инстанции
-Къде си циркова прекрасна публика!-плачеше той и по гримираното му лице се търкаляха и стичаха големи цветни сълзи, които пълзяха по голите му гърди и дъждът ги размиваше в цветни потоци.
-Тука сме!- чу се от небето и от продънилите се с гръм облаци взеха да се сипят с дъжда хората от публиката.
Те падаха на цели гроздове като бабите си държаха внуците за ръце, дядовците държаха бабите, а майките, бащите, лелките и чичковците се държаха един за друг и летяха като птиче ято.И сега се видя колко многобройна е тая циркова публика и колко е разнообразна.
-Ето ги! Ето ги!- викаха те и се носеха към площада.- Ето го любимият ни клоун и любимото ни кученце! Щом те са тука, значи всичко е наред и представлението може да продължи!
-Ето ги! Ето ги всички от милата ми публика- викаше клоунът и плачеше от радост.- Тя не е изчезнала! И всички са живи и здрави!- прегръщаше когото свари той.
-Но какъв беше тоя номер, в който включихте и нас като изпълнители?-питаха хората от публиката.
-Торнадо! Най-хубавият номер!- викаха децата като се приземяваха и приземили се неприземили се хукнаха да прегръщат клоуна и кученцето Рики.-По-хубав номер от тоя, дето ни включихте в него, няма на света! Ей че е хубаво да летиш над земята и над океана!-викаха децата.-Да летиш в купола на небето и цялата земя под тебе да е като арена на голям цирк.
-Не е хубаво,а безобразно!-негодуваха бабите като се пльосваха в локвите на площада.-Безобразно е вместо да се насладиш на циркова програма, да те изстрелят направо в небето и небитието. Та ние сме публика, а не сме циркови артисти!
-Как така ще ни включват номер без да ни предупредят-сърдеха се и коментираха дядовците, бащите, майките и лелките.-Какъв бе тоя номер? За тоя номер трябваше да сме застраховани! Я вижте пише ли в билетите, че сме застраховани? И щом сме включени като участници,щом сме участници, трябва да ни се плати! И да ни се даде обезщетение за степен на трудност и риск! Абе къде е директорът на цирка да ни даде сметка?
-Ето го! Ето го директорът заедно с цирка! Ето го! Ето го цирка!- развика се клоунът като си бършеше сълзите и сочеше небето.-Циркът! Моят цирк! Нашият цирк! Видяхте ли, че не съм го смалил и не съм го сложил в джоба си, господин полицай!
-Ето ме!- последен се залюля и се заспуска от небето директорът заедно с купола на цирка,който като гигантски чадър се издигаше над главата му.-Тук съм, но не знам къде съм?-стовари се той заедно с цирка и покри целият площад.
-Как къде! В България! В самата столица София!-най-после се обади смаяният от случилото се полицай.
-София ли? Че ние сме калифорнийски цирк. Как един калифорнийски цирк може да се озове в България?
-Ами с торнадо!- обади се един слабичък човек от публиката, който се оказа синоптик.-Нали спектакълът се наричаше “ТОРНАДО”?Аз и затова дойдох на цирковото представление, защото и прогнозата беше, че през Калифорния ще мине торнадо, и спектакълът на цирка също беше “ТОРНАДО”, та исках да разбера има ли някаква връзка на торнадото с цирковото представление.
-Е, има ли?- заобиколиха го всички.
-Ами нали виждате? Има!- рече синоптикът.- Ако цирковото представление не беше “ТОРНАДО”, как торнадото щеше да връхлети над Калифорния и то точно над цирка?
-Вярно че спектакълът беше “ТОРНАДО”- зашумя публиката.
-Вярно, че и номерът ни с Рики беше “Торнадо”. Аз го завъртях, а после стана каквото стана! При това Рики рез всичкото време викаше “По-силно”! По-силно”! И публиката викаше “По-силно! По-силно!” Така ли беше?
-Така!- каза публиката.
-Така!- каза Рики.
-Е, сега всичко се изясни!- каза директорът на цирка.
-Изясни се това, че трябва много да се внимава какво се говори и какво се прави, защото това, което се говори и което се прави дори като цирков номер може да предизвика природата, а предизвика ли се природата, аз не отговарям за последиците- каза синоптикът.
-Тогава да благодарим на природата, че в случая се е оказала по-разумна и предвидлива от нас, и не ни запрати по дяволите, а с крилата на вятъра и дъжда ни доведе до едно от най-хубавите места на земята-каза дирекорът на цирка.
-Така е!- подкрепи го полицаят.- И какво ще правим сега?- попита той.
-Ами представление!-каза директорът на цирка.- И без това не сме идвали до сега тука на гастрол, така че ще бъде първото не представление в България.
-Но спектакълът да не се нарича “ТОРНАДО” и да се свали от програмата номерът “ТОРНАДО”- каза строго полицаят.
-Ами как тогава ще се върнем обратно в Калифорния?-попитаха от публиката.
-Ами с редовен самолетен полет от София до Америка- каза полицаят.

Автор: Кина Къдрева