Приказка за глупавата баба

Някога, в незапомнени времена, живял един стар селянин със своята баба. Много грижи създавала бабата на стареца. Тя, да си кажем правичката, била несръчна и при това много глупава. Веднъж селянинът купил на пазара прежда, занесъл я в къщи и помолил бабата да му изтъче от нея гащи. Мъчила се, мъчила се бабата — нищо не можала да направи. Видял това старецът и решил да занесе преждата в града на някой тъкач, който да му изтъче гащи. Бабата се научила за намерението на мъжа си и тръгнала сама да занесе преждата на тъкач.
Като минавала край едно блато, бабата видяла там жаби и през ума й минало: «Дали пък жабите не умеят да тъкат?» Без да му мисли много-много, тя се приближила до блатото и попитала на висок глас:
— Мили мои кумички-кикерички, можете ли да изтъчете гащи от тази прежда?
Но жабите продължавали да си квакат, тъй като денят бил слънчев. Бабата помислила, че те са съгласни да изтъкат гащите, хвърлила преждата във водата и рекла:
— Ето ви преждата, вземете я и пригответе гащите; давам ви за тази работа пет дена срок.
И като казала това, бабата си отишла. След пет дни тя дошла отново и почнала да моли жабите да й дадат гащите. Но денят бил мрачен, всички жаби се били изпокрили на дъното на блатото и не квакали.
Бабата помислила: «Сигурно жабите още не са си свършили работата и ги е срам да се покажат!» Почакала тя още малко и продумала:
— Мили мои кумички-кикерич ки! Може и да не сте довършили още работа, затова аз ще ви почакам още два дена. Само че гледайте на всяка цена да изтъчете гащите, защото мъжът ми седи в къщи и не може да мръдне никъде.
Бабата си отишла. Минали се два дни и тя отново дошла при блатото и почнала да иска гащите от жабите. Но жабите и сега мълчали, без да се показват, защото и този ден бил мрачен. Ядосала се бабата и нагазила в блатото да си вземе обратно преждата, но вместо прежда намерила във водата един златен стол.
Занесла бабата този стол в къщи. Като го видял, старецът много се зарадвал. Без да му мисли много-много, той заровил златния стол в земята и заръчал на жена си да не казва на никого за това. Но един ден, когато стареца го нямало, бабата видяла близо до тяхната къща някакъв човек, който карал натоварен кон.
— Какво караш? — попитала тя пътника.
— Карам разни грънци — отговорил той. — А не ги ли продаваш? — попитала отново бабата.
— Продавам ги.
— Тогава дай ми всичките грънци — рекла бабата, — а аз ще ти дам в замяна на това златен стол.
Пътникът се зарадвал, взел стола, дал на бабата грънците и побързал да се отдалечи.
Щом се върнал старецът, бабата веднага му разказала как се сдобила с грънците. Ядосал се старецът, набил я както трябва и тръгнал да търси грънчаря.
Бабата също не се стърпяла и на свой ред тръгнала да търси пътника. По пладне тя се изморила и поседнала под едно дърво край пътя да си почине.
Не след много бабата видяла, че по пътя се приближава керван камили. Камилите били на тамошния цар и носели товари злато. И ето че керванът се изравнил с бабата. Една от камилите изостанала от кервана и се спряла до бабата. Камиларите не забелязали това. Без да му мисли много-много, бабата хванала камилата за юздата и я повела към къщи. Вечерта старецът се върнал с празни ръце, но като видял натоварената със злато камила, много се зарадвал.
Още същата нощ той заклал камилата и я спуснал в една дълбока яма: Купил след това двадесетина овни, заклал и тях, хвърлил ги също в ямата и ги засипал с пръст. Златото скрил на друго място, а на жена си заръчал строго да си затваря устата.
В това време царят се научил за изчезването на камилата и изпратил слугите си да я търсят. Един от слугите му попаднал в селото, където живеели дядото и бабата. Щом видяла царския слуга, бабата попитала:
— Какво търсиш тук?
Слугата я попитал не е ли виждала камилата и казал, че който намери тази камила: ще получи от царя голямо възнаграждение. Бабата се зарадвала и веднага извикала:
— Камилата е у нас. Аз я доведох, а мъжът ми я закла и я зарови в земята.
Слугата бързо отишъл при ямата и почнал да я разкопава, но вместо камила намирал все овни. В това време старецът се приближил и като разбрал каква е работата, обяснил на царския слуга, че жена му не е с всичкия си ум и взема овена за камила.
Слугата го повел при царя. Преди да тръгне, старецът казал на жена си:
— А ти, дърта вещице, си стой в къщи и пази вратата.
Бабата не дочакала да се върне мъжът и, дигнала на гръб вратата и я понесла към двореца. Старецът видял това и рекъл:
— Ето, царю честити, аз казах на жена си да стои в къщи и да пази вратата, а тя я мъкне тук. Може ли да й се вярва, та тя е смахната!
Царят повярвал на стареца, взел бабата наистина за побъркана и пуснал и двамата да си вървят.
След това не се чуло нищо нито за стареца, нито за бабата.