Приет си

Веднъж в една страна императорът пожелал да узнае за живота, за смъртта и за живота след смъртта. Събрал той своите мъдреци и ги попитал. А те му отговорили: "Ако ние знаехме това, тук нямаше да е останал и помен от нас. Ние сме точно толкова невежи, както и ти, с тази разлика, че ти си богат властелин, а ние – мъдреци, които с това си вадят хляба. Ние не знаем. За да узнаеш това, трябва да напуснеш двореца и да търсиш Майстор. Майсторът никога няма да дойде тук при теб. Ти сам трябва да го намериш."
И императорът тръгнал да търси. Ходил при всички известни свети люде, но все не бил удовлетворен. Отново събрал мъдреците си и им казал: "Ето, обиколих всички, които могат да бъдат намерени в империята, а резултат няма!"
И отново чул в отговор: "Търсиш не където трябва. Така никога нищо няма да намериш. Ти ходиш при всички известни хора. А нима сред тях има Майстор? Истинският Майстор никога не става известен, това се случва твърде рядко. После истинският Майстор по всякакъв начин се стреми към скитания, затова могат да го намерят само истински търсещите, а не любопитните, които винаги питат между другото. Ти си търсил в неподходящите места. Ние знаем един такъв човек тук, в столицата, опитай се да отидеш при него."
Този човек бил просяк и заедно с други просяци живеел под един мост. Императорът не можел да повярва, че това е същият човек, когото търси, но нещо идвало откъм него, някакво особено излъчване – невидима светлина. И той усетил повей, който променил нещо у него. После, без да си дава сметка какво прави, императорът докоснал краката на просяка така, все едно че той е императорът. Самият бил поразен от това, което направил. А просякът му казал: "Приет си."